Европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс обяви, че Европа трябва да може бързо да разположи около 100 000 войници, за да възпре потенциална руска атака. Експерти предупреждават за проблемите, свързани с постигането на тази цел, пише Евронюз.
Европейският съюз се надпреварва да се превъоръжи, мобилизирайки милиарди евро, за да осигури на своите 27 държави-членки финансовите ресурси, необходими за реагиране на потенциални външни заплахи.
И въпреки тези амбициозни цели за разходите, подкрепени от преразгледаните ангажименти за отбрана на НАТО, експерти от индустрията предупреждават, че европейските въоръжени сили са изправени пред значителни предизвикателства при набирането и задържането на хора.
Още: Заради Тръмп и Русия: Дания удължава военната си служба
„В крайна сметка трябва да имаме достатъчно хора, които да се справят с тези инвестиции“, каза Еманюел Якоб, президент на Европейската организация на военните асоциации и профсъюзи (EUROMIL).
Срещу 100 000 руснаци трябва да изправим 100 000 европейци
Якоб добави, че проблемът не е нов, но това, което се е променило, според него, е нарастващата неотложност. Мащабът на необходимата кадрова обезпеченост за подкрепа на това безпрецедентно военно разширение също беше очертан от европейския комисар по отбраната Андрюс Кубилюс през февруари.
„Представете си, че е 2030 г. – това е годината, в която разузнавателните служби казват, че Русия ще бъде готова и желае да изпробва НАТО – и 100 000 руски войници се струпват на границата на ЕС и границата на НАТО“, заяви той във Вилнюс.
Още: Защо САЩ вдигнаха възрастта за записване в армията на 42 години?
„За да се справим със струпването на 100 000-на армия, ще ни е необходимо да дислоцираме подобен брой войници и оборудване, и то бързо“, допълни той.
Още преди Европейската комисия да представи своя план на стойност 800 милиарда евро за превъоръжаване на Европа, Европейският парламент изрази загриженост относно недостига на кадри. През 2024 г. той прие доклад, в който предупреждава, че „европейските въоръжени сили са изправени пред сериозни проблеми с набирането и задържането на персонал“.
Депутатите от Европейския парламент призоваха бившия ръководител на външната политика Жозеп Борел да разследва недостига и да предложи възможни решения. Служител на Европейската комисия заяви, че набирането и задържането на военни кадри остава отговорност на отделните държави-членки.
Източник: Getty Images
Необходима е промяна
Още: Белгия увеличава броя на резервистите в армията
Според данни, събрани от EUROMIL чрез проучване на 11 асоциации на военнослужещи, повечето респонденти описват набирането на кадри в своите страни като „проблематично“, докато задържането на хората е счетено или за „проблематично“, или за „критично“.
В проучването са участвали военни организации от Белгия, България, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Малта, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция.
Констатациите показват, че военнослужещите най-често напускат след около 10 години служба. Най-големите пречки пред набирането на военен персонал са конкуренцията на частния сектор, заплатите и изискванията за физическа подготовка. В същото време ниското заплащане, лошият баланс между работа и личен живот и други условия на труд са посочени като основни причини за напускане на хората.
Сред препоръките на проучването са по-високи заплати и пенсии, по-добър баланс между работа и личен живот, както и ограничения на работното време, за да се помогне за привличането и задържането на кадри.
Стивън Евъртс, директор на Института на ЕС за изследвания на сигурността (EUISS), заяви, че набирането и задържането на кадри във въоръжените сили е сложен въпрос.
Евертс повтори опасенията си относно заплащането и условията на труд сред войниците, като същевременно твърди, че основна загадка се крие в това как Европа възнамерява да разшири резерва си.
Това са хора със специализирани умения, които могат да бъдат призовани само за няколко месеца всяка година или дори по-малко. Те включват кибер експерти, специалисти по логистика и медицински специалисти, „всички видове функции, от които армиите се нуждаят“, каза той.
Според Евъртс стремежът на Европа към превъоръжаване не е съпроводен от организационните реформи, необходими, за да заработи подобна система.
„Ако работите за ИТ компания и шефът ви ви каже: „Виж, ти работиш за мен“, какъв е неговият интерес вие да сте на разположение на националните въоръжени сили?“, попита той.
„Трудно е да се осъществи превъоръжаването, за което говорим толкова много, в организационен план“, допълни той.
Предизвикателството се простира отвъд Европейския съюз.
Бъдещето на европейската сигурност ще зависи от това дали нейните общества могат да възстановят социалния договор около националната отбрана и други форми на служба, за да гарантират, че Европа разполага с войниците, от които се нуждае за предстоящите предизвикателства, смятат експерти.
Експертът по отбрана Крис Кремидас-Кортни писа през 2025 г., че представители на НАТО са предупредили, че настоящите модели на въоръжаване са „недостатъчни“ за война с висока интензивност и че са необходими допълнителни мерки за привличане и задържане на персонал. Това трябва да се осъществи чрез набиране на доброволци или селективна военна служба.
