България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
6 август 1903 година: Одринско се включва в Илинденско-Преображенското въстание
На този ден по стар стил (19 август по нов стил) през 1903 година Одринският окръг се включва в Илинденско-Преображенското въстание. Изтъкнатите войводи Михаил Герджиков и Кръстьо Българията са водачи на бунта там. Първоначалното им решение да атакуват Малко Търново не бележи успех. Въпреки това те успяват да освободят много от малкотърновските села. След това падат Царево и Ахтопол, след което се образува Странджанската комуна, известна още като Странджанска република.
Прочетете също: 23 юли: Русия предлага съюзничество на България по време на Първата световна война
Княжество България, което вече граничи с въстанически територии, не оказва военна подкрепа на въстаниците. Причината за това е, че правителството на ген. Рачо Петров многократно е предупреждавано от Великите сили за евентуалните негативни последици за страната при намеса в бунта.
40-хилядна армия настъпва в Одринско. Въстаниците са атакувани от две страни. След тежки и неравни боеве четите са разбити.
Османското правителство изразходва значителни ресурси за потушаване на бунта. Армия, включваща около 80 000 души, навлиза в Македония и започва офанзива срещу Битолския окръг. Смилево, седалището на Главния щаб, е ударено от 10-хилядна армия. Тя потушава въстанието в целия район.
18-хилядна османска армия води боеве за ликвидирането на Крушевската република. На "Мечкин камен" се води най-дългото сражение - там легендарният Питу Гули удържа почти цял ден с помощта на чета от 300 души.
Илинденско-Преображенското въстание, което продължава близо 3 месеца, е потушено с невиждана жестокост. Данните от Мемоара на ВМОРО до Великите сили от 1904 г. сочат, че във въстанието са загинали 1000 въстаници, опожарени са 201 села. От мирното население жертвите са 4696 души, а над 30 000 души, които губят домовете си, тръгват към България.
Зверското потушаване на бунта води до силен отзвук в Европа. Русия събира помощи за пострадалите. Журналистът и кореспондент на в. "Таймс" на Балканите, Джеймс Баучер, представя казуса във Великобритания. Ноел Бъкстон дори създава Балкански комитет в Лондон. Франция осъжда остро действията на османските власти.
Отзвук има и в САЩ, където въстанието се приема като резултат от Берлинския договор. Вестник "Ню Йорк Таймс" се откроява като най-активен в описването на зверствата, извършени от османските сили.
Прочетете също: 21 юли: Подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор. Роден е Васил Априлов
