Атанас е млад актьор, когото, струва ни се, в близко бъдеще може да виждаме в ключови роли. Дипломира се като Драгалевски от „Двубой“ по Вазов. От 3 години е част от трупата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Габрово. Любимата му негова роля е Яворов („Прозорецът на Яворов“, реж. Денислав Янев), вече има първата си награда („Поддържаща мъжка роля“ за ролите му в „Сако от велур“ от Стратиев, реж. Боил Банов – от фестивала „Сцена, палитра, слово“), а скоро започва репетиции по пиеса на Ялмар Бергман. А сега – ето отговорите му на нашите бързи въпроси:
Как би обяснил работата си на някой първокласник?
Бих започнал с това, че откакто се занимавам с актьорско майсторство не съм имал и един „работен ден“. Толкова е хубаво да правиш това, което обичаш, и чрез него да сбъдваш мечтите си. Но все пак бих се обърнал към малкия ми приятел с това, че все едно съм магьосник, но вместо да правя магиите с пръчка като Хари Потър или жезъл като Гандалф, аз ги правя с тялото си, гласа си и въображението си. Разбира се, ми помагат и други магьосници, но най-много – великият магьосник, наречен режисьор.
Какво не би работил никога, дори и да трябва да живееш под мост?
Мисля, че няма работа, която не бих работил никога. Много зависи от обстоятелствата. Все пак човек има някакво достойнство и е хубаво да се замисляме върху това, но ако един ден обстоятелствата са такива, че детето ми плаче от глад, бих направил и недостойни неща.
Вреден навик, с който губиш битката всеки ден?
Цигарите, може би. Пуша от 13-годишен. Не се хваля. Опитвал съм да спра, успявал съм и пак съм започвал. Истината? Харесва ми. Може би губя битката с навика, че първото нещо, което правя сутрин е да запаля цигара, а се стремя денят ми да започне една идея по-здравословно, а не с ниско кръвно и световъртеж.
Полезно умение, което усвои наскоро?
Спомням си, че репетирахме в Габрово „Портретът на Дориан Грей“ с Веселка Кунчева. Един ден Мариета Голомехова (сценограф на спектакъла) се изправи пред нас и ни каза нещо много красиво, върху което и до ден днешен се замислям и мисля, че, ако не напълно, то всекидневно успявам малко по малко да усвоявам и преоткривам: „Аз нямам нищо против да се отрека от себе си и да започна отначало”. Това много ме впечатли. В думите ѝ нямаше капчица его. И може би оттам започна всичко. Опитвам се да видя цялата картина, да разбера отсрещния и да бъда по-смирен. В крайна сметка, всички живеем за първи път и е нормално да стъпваме накриво по пътеката на Живота.
Мъдър съвет, който си давал?
Не мога да си направя тази самооценка, но със сигурност най-мъдрият съвет, който съм получавал, е от баща ми: „Изхождай от минимума, не от максимума. Това ти дава реална преценка в живота. Лишава те от бъдещи разочарования. Пък и истината е, че човек няма нужда от много,за да бъде щастлив. Останалото... останалото е комплекси и нищо повече. Нищо повече!“.
В коя знаменитост беше влюбен като малък?
Ема Уотсън.
Голяма беля, която си правил?
Баща ми е художник и помня, че една вечер беше нарисувал катедралата Св. Александър Невски със златни куполи, ама аз реших, че ако са зелени ще е по-готино...
Кое в социалните мрежи те вбесява най-лесно?
Комплексарщината, фалшът, лицемерието, но чак да ме вбесява – не. По-скоро подминавам.
Какво обичайно готвиш за гости?
Паста. Паста. Паста!
С какво ядене и пиене да те почерпи онзи, който иска да ти се хареса бързо?
Закъде бързаме?!
Хобито, за което би искал да имаш време?
Билярд. И много пътуване!
Най-глупаво загубеното време от теб напоследък?
Сутрешното скролване в телефона, докато си пия кафето.
Нещо, за което похарчи неразумно много пари?
Бях на баскетболен мач на Celtics в Бостън преди години и дадох 80 долара за бургер, който имаше вкус на хот-дог от Лукойл.
България ще се оправи тогава, когато...
... осъзнаем, че културата е жизненоважна за съществуването ни като народ. Тя е двигателят на една нация, било то към прогрес или разпад. В нашия случай разпадът е достигнал такава степен, че, за съжаление, нямам никаква надежда за каквото и да е светло бъдеще.
Глуповато суеверие, с което се съобразяваш?
Няма такова. Не съм суеверен.
Как си представяш, че ще отпразнуваш 80-ия си рожден ден?
Април е. Седнал съм на двора, със сламена шапка и има много детски смях и цветя покрай мен.
Ако си жена само за два часа, какво непременно ще направиш?
Ами, всъщност се чувствам прекрасно като мъж.
Като кой литературен или филмов герой би поживял?
Литературен – Холдън Колфийлд от „Спасителят в ръжта” на Селинджър. Филмов – Нейтън Олгрин (Том Круз) от „Последният самурай”.
Ако се преродиш в животно, кое да е то?
Панда.
Ако беше благородник, какъв девиз щеше да е изписан на герба ти?
„Непоправима е само смъртта“
