Да видиш отблизо кита Хвалдимир Путин: Историята на Мартин Радев

8595
Да видиш отблизо кита Хвалдимир Путин: Историята на Мартин Радев
Снимка: Мартин Радев

Мартин Радев е професионален водолаз, който поне в миналото не е подозирал, че животът ще го отведе до норвежките фиорди, ще се спуска на 50 метра дълбочина и ще види от съвсем близо китове, които да си играят с него. Мартин започва като любител, но постепенно решава да се посвети изцяло на интересната, но и опасна професия. Макар и само от няколко години да се спуска на големи дълбочини, вече има интересни истории, които да ни разкаже. Ето какво сподели той: 

Как се заинтригува от професията водолаз?

Всичко стана случайно. Роден съм в Белослав, на 20 километра от Варна и морето винаги ми е било на сърце. Първо изкарах един любителски курс за водолази покрай мои приятели, научих основните неща. Погмурках се, после заминах за Англия, за да изкарам пари, с които да се запиша на курс за професионален водолаз. А този курс е в Норвегия, скъп е, и ми отне време да се събера средства за школата.

След 2-3 години в Англия се записах в норвежката школа, близо до Осло. Тя беше много интересна и продължава четири месеца. При нея вземаш сертификат за работа с тежка водолазна техника, което е различно от стандартното гмуркане.

Какво представляваше школата в Норвегия? 

В началото полагаш изпит - дали си в добра физическа форма. Бягане, кардио, поне 50 секунди под вода и т.н. След това два месеца учиш теория - основи на водолазното дело, физика, биология, изчислителни задачи, безопасност на морето, гасене на пожари. Предвид, че моята професия се практикува най-често от кораб, трябва да придобиеш някаква компетентност по медицина, оказване на първа помощ. Най-важното е да разбереш теоретично как налягането влияе върху теб, когато си под вода.

Следващите два месеца са практически. Гмуркаш се на първо на 10, 20, 30 метра. Максимумът е 50. Това е най-дълбокото място, на което човек все още може да диша атмосферен въздух, въпреки налягането. Влиза се с тежко водолазно оборудване - шлем, компресор, цяла база работи за теб. Със специален шланг ти дават въздух, нарича се “наргиле”. Имаш и бутилки на гърба като резерва, но основно се диша от това “наргиле”. Гмурканията се правеха около един от фиордите близо до Осло.

Защо 50 метра е максималната дълбочина, какво става после? 

Ако си още по-дълбоко, налягането се увеличава и кислородът, който дишаш, става токсичен, както и азотът. По принцип още от 30 метра насетне газовете вземат да променят леко състава си и може да предизвикат т.нар. “азотна наркоза”, да получиш леки халюцинации, замайвания. Да си като леко напушен. Иначе, ако искаш на повече от 50 метра, т.нар. “техническо гмуркане”, тогава дишаш различни газови смеси, за да може да не те токсикират. Но това се прави вече с изследователска цел, или пък екстремна, и от така наречените "сатурационни водолази". Моята работа е свързана с комерсиални дейности.

При водолазните гмуркания се използват, това е също интересно, барокамери. Това са цилиндрични цистерни, в които, след като си бил на определена дълбочина и излезеш на повърхността, влизаш в нея за декомпресия. Процесите на “декомпресия” се изпълняват предимно под вода, а в някои случаи в барокамера. Прави се, защото ако излезеш веднага от водата и не се “декомпресираш”, азотът в тялото ти се “газира”(има различни декомпресионни болести), както и самата кръв. И подобно на бутилка с шампанско, не трябва да изкараш рязко тапата, ако не искаш да изригне. (видео се ползва барокамерата може да видите тук, бел. ред.)

Как човек контролира психиката си при 50 метра дълбочина? 

Много е важно да си спокоен. Обикновено ни даваха съвети да се фокусираме върху нещо, детайл - примерно върху веригата, с която ни спускат. Понеже ако в тялото има адреналин и висок пулс, това може да допринесе до развиването на т.нар. “декомпресионни болести” - те са много и разнообразни, могат да предизвикат фатален край, да кажем да получиш инсулт под водата. Ако сърцето ти бие бързо, азотът става “на мехурчета”, което е опасно. Затова трябва водолазът да не изпитва никакво напрежение и да запази спокойствие. Аз свикнах.

Долу на 50 метра няма какво да се види, не прониква почти никаква слънчева светлина. Просто е много мрачно и тъмно. Усещал съм различни физически промени заради налягането: изтръпват ти устните, гласът ти се променя, все едно си дишал хелий. Чувстваш се различно, малко като в Космоса.

Какво започна да работиш след като се обучи за професионален водолаз? 

Ставаш нещо като майстор - но под вода. Използват се най различни инструменти, като например HP water jet (водоструйка) с голямо налягане - 200-1000 бара, с които почистваш метални конструкции, платформи, плавателни съдове. Тези водоструйки са много опасни и трябва да си внимателен - с по-мощните от тях може да си отрежеш част от тялото .

Работя и с пробивни машини - те се използват за пробиване на дупки на дъното на морето, в които дупки се инсталират анкери, които се използват за закачане на вериги, котви и въобще различни видове укрепления.

Впрочем, наложи ми се да работя и при катастрофата на самолета край Шабла. Тогава от компанията, в която работих, се отзовахме на помощ на военните и открихме черната кутия на самолета. Това не стана с гмуркане, а със специален робот (ROV), който се гмурка на 70 метра дълбочина. Намерихме я на третия ден.

Какво е най-интересното нещо, което ти се е случвало под водата? 

Среща с кит. Случи се в Норвегия, където работих в една ферма за сьомга. Почивствах една барджа под водата - това е нещо като закотвена къща навътре във фиорда, през която се правят различни морски наблюдения. Китът се яви зад мен, малко ме стресна. Беше мъжки кит белуга. Стреснах се, той започна да си играе, да ми подава различни инструменти, които си бях закачил на кръста. Опитах се да го изгоня. Той обаче в един момент ми взе един от маркучите, с които подавах вода, почна да си играе с него. После обаче захапа игриво тъкмо маркуча, който ми подава въздуха…щеше да стане беля. Но то не е и много лесно да го прогониш…Поне 10 пъти се върна, и си играеше с маркучите. Беше малко като дресирано куче.

 

 

Оказа се, че местните всъщност го знаят. Случаят с този кит е особен, понеже той не се среща на тези географски ширини - всъщност дивите белуги живеят още по на север. Този кит дори има име - кръстили си го Хвалдимир Путин. “Хвал” е кит на норвежки, а Владимир, защото се шегуват, че е руски шпионин, понеже такива китове има около най-северните руски територии.

С Хвалдимир имахме още една интересна случка. Тръгнахме да плаваме с кораба на юг. Плавахме близо 70 морски мили, около два дни. И китът ни следваше през цялото време. Като стигнахме до селото, се събраха всички местни, снимаха го, беше голяма атракция. Това е най-интересното същество, което някога съм виждал.

 

Интервю на Райко Байчев

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ЛИЦА:

Евелин Костова: Човек се чувства най-красив, когато всичко му е наред

Спенс: Няма рима, за която да съжалявам

Игор Сидоренко от Stoned Jesus: Украйна е силна не само на бойното поле, но и на културния фронт

Борис Лапшов: Мюзикълът ми е едно намигване към българската ни реалност

Иво Милев: Изкуството е лукс - изисква много време и усилия

Ирина Флорин: Радвам се на популярността на песните си

Иво Танев: Не харесвам хора, които си мислят, че светът се върти около тях

Анна Цолова: На 18-19 години вече знаех, че искам да съм журналист

Стефани Ивайло: Талантът, а не друго, ни прави красиви

Станислав Сланев – Стенли: Много рядко слушам моя музика

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com