България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Иван Стоянович, известен с прозвището Аджелето, е една от най-колоритните личности в следосвобожденска България – революционер, публицист, държавник, дипломат, директор на пощите и телеграфите, организатор на Съединението и един от хората, поставили основите на модерните български съобщения. Въпреки огромния си принос, дълго остава в сянката на по-популярни държавници, поради което правнукът му Петър Стоянович когато издава биографията му, я озаглавява "Известният непознат".
Кратки биографични данни
Иван Петров Стоянович е роден на 25 септември 1862 г. в Стара Загора. Учи в Старозагорското класно училище при Петко Р. Славейков.
По време на опожаряването на Стара Загора през юли 1877 г. родителите му са заклани от турците. Петнадесетгодишният Иван успява да спаси по-малките си брат и сестра и бяга с тях от града – преживяване, което бележи целия му по-нататъшен живот.
Прякорът, с който е известен - "Аджелето", идва още от младежките му години. Той произлиза от турската дума acele (припрян, нетърпелив) и му е даден заради темпераментния му характер, който го карал непрекъснато да бъде в движение.
Участие в Съединението и войните
Иван Стоянович участва в Съединението от 1885 г. Той е член на Българския таен централен революционен комитет и работи непосредствено със Захари Стоянов. Сред задачите му са пренасяне на тайната кореспонденция и координация на действията между комитетите в навечерието на Съединението.
По-късно участва в Сръбско-българската война през 1885 г.
Той е и един от водачите на пловдивската съпротива срещу русофилския преврат от август 1886 г. и е активен участник в контрапреврата. Представител на крайното русофобско крило на Либералната партия, Стоянович е също така сред най-доверените лица на Стефан Стамболов и Радославов.
Иван Стоянович Аджелето е седналият. Снимка: Wikipedia
Основател на модерните съобщения в България
Името му остава най-трайно свързано с пощенските услуги у нас, като в продължение на години Стоянович е главен директор на пощите, телеграфите и телефоните. Под негово ръководство се разширява пощенската мрежа, изграждат се нови телеграфни линии и започва модернизацията на телефонните връзки.
България се включва активно в международната съобщителна система.
Създател е на първата българска телеграфна агенция "Трапезица" – това се случва 12 години преди появата на БТА.
Има заслуга за редица нововъведения, като например полагането на първия подводен съобщителен кабел между Варна и Севастопол, а също така въвежда първото радио в България през 1912 г.
Политическа и държавна дейност
Аджелето е освен това и депутат, дипломат, работи като журналист, издава публицистика, за кратко е министър без портфейл, а също така и съветник на цар Борис III.
Благодарение на широката му култура и владеенето на няколко чужди езика често му биват възлагани деликатни дипломатически мисии.
Стоянович е един от най-образованите хора в България за времето си, като съвременниците му го описват като човек с енциклопедични познания. Той се интересувал от история, философия, литература, музика, политика и техника.
Отношения с монархията
Стоянович е близък както до Фердинанд I, така и по-късно до Борис III. Въпреки това той не се двоуми да отправя критики към тях и често влиза в конфликти с политици от различни партии.
Ордени и отличия
Иван Стоянович е награждаван с 18 различни ордена и отличия, сред които възпоменателен медал "За Сръбско-българската война от 1885", Княжество България; Народен орден "За гражданска заслуга" III степен, Княжество България, Голям Офицерски кръст на Народен орден "За гражданска заслуга" със звезда, Княжество България.
Удостоен е с редица отличия на други държави - Сърбия, Румъния, Италия, Португалия, Германия, Австро-Унгария, Османската империя, Русия. Така например, той е носител на:
- Таковски кръст, II или III степен, Кралство Сърбия;
- Велик Офицерски кръст на Ордена "Свети Сава" със звезда, Кралство Сърбия;
- Командор на Ордена "Румънска корона", Кралство Румъния;
- Орден "Меджидие", I или II класа, със звезда, Османска империя;
- Велик офицер на "Ордена на Италианската корона", Кралство Италия;
- Командор на "Ордена на нашата мила Дева от зачатието от Вила Вишоза", Кралство Португалия;
- "Орден на Пруската корона", I степен, със звезда, Германски Райх;
- Командор на "Орден на Франц Йозеф I", Австро-Унгария;
- Велик кръст на "Орден на „Франц Йозеф I", Австро-Унгария;
- Военен кръст за цивилни заслуги, I или II класа, Австро-Унгария;
- Велик кръст на "Орден на Желязната корона", Австро-Унгария;
- Орден "Св. Станислав", I степен, Руска империя.
След 9 септември 1944 г.
След идването на комунистическата власт семейството му е подложено на репресии. Самият Аджелето остава без обществено влияние, а близките му понасят тежки последствия. Името му постепенно е заличено от официалната историография за няколко десетилетия.
Още: Звездата от 47 български филма: Икономистът, който реши да избере киното
Стоянович умира на 15 февруари 1947 г. на 84-годишна възраст. Два дни преди смъртта си казва на близките си думи, които по-късно стават известни: "В коктейл от злоба, завист и главно невежество ще преживеете живота си. И затова – отивайки си от този свят – ви жаля."
