Събота сутрин е време за чаша ароматно кафе и разказ, който ни пренася отвъд познатия ни свят. В новата ни рубрика "Истории със сутрешното ви кафе" Actualno.com открехва вратата към непознати човешки съдби от различни кътчета на планетата. Хора, чийто живот звучи като сценарий за филм и които могат истински да ни вдъхновят. Налейте си кафе и се пригответе за една завладяваща човешка история.
- Героят на нашия разказ: Пиетро Кандиано IV
- Място на действието: Венеция
- Време за четене: Колкото едно кафе
Ще ви разкажем историята на един венециански дож, който откраднал чужда булка, според хроникьорите, и този скандал разтърсил Венеция.
Пиетро Кандиано IV е дож на Венеция от 959 до 11 август 976 г. Потомък на могъщия род Кандиано, той се славел като суров и деспотичен владетел. Още неговите деди се опитвали да превърнат властта на дожа в наследствена, по стъпките им тръгнал и героят на нашия разказ, който също бил решен да укрепи личната си власт и да гарантира династичното й предаване.
Кандиано се оказал запленен от младата Валдрада, която била обещана на друг. Дали става дума за голяма любов или добре пресметната сделка, тъй като тя била наследница на богат аристократичен род, или и двете днес е трудно да се каже. Така или иначе Кандиано изгонил първата си съпруга Джована (в някои източници спомената като Джованича) като я принудил да постъпи в манастира "Сан Закария". Запазен е документ от 26 август 963 г., в който Джована вече фигурира като игуменка на "Сан Закария". Синът му от първия брак Витале също бил отстранен и насочен към църквата, за да се отклонят евентуалните му бъдещи претенции за наследство (по-късно той се издигнал до патриарх на град Градо).
Шествие на дожите в "Сан Закария". Картина на Франческо Гуарди. Снимка: Wikipedia
Така пътят пред брака на Кандиано с Валдрада бил разчистен. Всъщност любов или не, но този брак безспорно е бил много изгоден политически съюз, който донесъл на дожа огромна зестра в недвижими имоти и връзки в династичните среди, което допълнително укрепило териториалните му интереси и амбициите му.
Още: Истории със сутрешното ви кафе: Жената без образование, която спаси най-великия проект на XIX век
Коя е била Валдрада? Потомка на влиятелен род, тя е дъщеря на маркиза на Тоскана Уберто и е свързана с императорската династия на Свещената Римска империя по линия на майка си Вила, която е роднина на императрица Аделхайд Бургундска, съпруга на Отон I Велики.
По всичко изглежда, че бракът на Кандиано с Валдрада е бил щастлив. От него се раждат две деца - Марина и Пиетро. Заради съпругата си Кандиано дори установил т.нар. обичай "Мундио", при който дожът отпуска една четвърт от доходите си на догаресата. Валдрада пък подкрепяла амбициите му и донесла в двора му много блясък и кралски церемониален протокол. На нея й се приписва и въвеждането на боевете с бикове в града – зрелище, което според по-късните разкази бързо станало популярно. Но проблемът бил, че двамата не били харесвани от венецианците, които ги смятали за суетни, надменни, постоянно заобиколени от многобройна чуждестранна охрана - Валдрада се движела навсякъде, придружавана от флорентинските си гвардейци, а дожът не правел и крачка без телохранителите си тосканци, гърци и германци.
Снимка: Wikipedia
Така цялото насъбрало се негодувание и омраза на местните избухнало в насилие при първата появила се възможност (смъртта на покровителя му Отон I). През август 976 г. разярената тълпа обградила двореца на дожа, но тъй като не успяла да го превземе, го подпалила. Огънят бързо се разпространил и върху околните сгради, стигнало се до огромен пожар, при който били напълно унищожени около 300 жилищни сгради, както и църквите "Сан Марко", "Сан Теодоро" и "Санта Мария Дзобенико".
Още: Истории със сутрешното ви кафе: Сваленият пилот, спасен от папуасите
Пламъците принудили дожа да излезе от двореца, за да преговаря с тълпата, но той бил линчуван. Убит бил и малкият му син, спасен преди това от пламъците от дойката му, а телата на двамата били хвърлени за поругание в местната кланица (по-късно бенедиктинският монах, почитан като блажен, Джовани Граденико се намесил и те били погребани в манастира "Сант'Иларио" в лагуната).
Животът на Валдрада и дъщеря й обаче бил пощаден, като им било позволено да си тръгнат от Венеция (вероятно за да не бъде разгневен нейният родственик император Отон II, наследил на трона предшественика си Отон I). Владенията на Кандиано били конфискувани, но самата Валдрада през септември 976 г. сключила споразумение с новата управа на Венеция. След като уредила имуществените си отношения, тя напуснала Венеция и никога повече не се върнала там. Нещо повече, тя отказала да се подчини на венецианската традиция да се замонаши, и се установила в двора на брат си в Тоскана, където починала двадесет години по-късно.
Това бил краят на тази история. Но не и за Венецианската република. Бунтът от 976 г. се превърнал във важен повратен момент в историята на града. Виждайки колко опасно може да стане съсредоточаването на прекомерна власт в ръцете на дожа, през следващите векове венецианците постепенно изградили сложна система от институции, съвети и ограничения, които все повече стеснили неговата власт.
Всяка събота сутрин крие поне една история, която чака да бъде разказана. Очаквайте следващата завладяваща съдба в "Истории със сутрешното ви кафе" на Actualno.com точно след една седмица. Пожелаваме ви спокоен уикенд, а ако този разказ ви е докоснал, споделете го с чаша кафе и приятел.
