Щом за 100 дни премиерът Румен Радев “елиминира” олигархията от политическата власт, значи до края на ноември, когато ще бъде избран нов Висш съдебен съвет (ВСС), и съдебната система ще е “деолигархизирана”. Чудесата се случват в прогресивен порядък и по график, а венецът ще е изборът на нов главен прокурор от ВСС, съставен по правилата на управляващата “Прогресивна България”.
За политиците линейното време не работи: те могат да отчетат обещанието като изпълнено преди изпълнението му да е започнало. Любимото време на властта е бъдеще предварително - нещо ще е станало, преди да сме разбрали дали изобщо се случва.
Но какво всъщност се случва?
Още: Звънях на олигархията, никой не вдига, рекох си - е няма я олигархията вече
Съобщението за предстоящата съдебна реформа дойде след новина, която не беше прононсирана. За първи път тази седмица премиерът и вътрешният министър заговориха в един глас, като посочиха лице от ъндърграунда, което стои зад неутрализирания заглушител в Драгалевци.
Досега ръководеното от Иван Демерджиев МВР предприе серия действия срещу санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски, които Радев така и не коментира. Докато Демерджиев водеше “самотните акции” срещу Пеевски, както ги определи Николай Денков (ПП), премиерът не произнесе името му нито веднъж. Единствено през юли от Париж коментира, че вътрешният министър е представил „ясни доказателства“ за полетите (на Пеевски, б.а.), и обеща да се изясни кой ги е плащал.
Така Румен Радев, от една страна, потвърди, че проверките се извършват, но от друга обезличи техния адресат - и не пое политическата отговорност за открита конфронтация с олигарха. Сблъсъкът на Демерджиев с Пеевски, колкото и шумен да беше, не се превърна в битка на правителството. След разсейването на пушилката Радев отчете, че олигархията в България е изтикана от политическата власт и управляващите се заемат със съдебната реформа.
“За първи път от доста години имаме реален шанс да пресечем многогодишното овладяване и подчиняване на съдебната система от олигархични кръгове, създаване и експлоатиране на зависимости и оттам хронична липса на справедливост”, обяви правосъдният министър Николай Найденов на пресконференция с премиера. „Повратният избор“ според него ще бъде този на нов Висш съдебен съвет. Найденов обаче четеше заявката за историческа реформа от листовете пред себе си, сякаш представяше чужд сценарий. Това не е просто комуникационна слабост. Когато една власт разполага с абсолютно мнозинство и обещава да освободи съдебната система, първият въпрос е кой пише реформата. Вторият - за кого ще работи новият ВСС.
Механизмите
“Прогресивна България“ има 131 депутати - достатъчно, за да управлява сама, но не и да избере парламентарната квота във ВСС. За всеки от единайсетте съдебни кадровици са необходими 160 гласа. Председателката на правната комисия Янка Тянкова вече обяви разговори с ПП и ДБ, чиито общо 37 гласа са достатъчни за мнозинство от 168 депутати.
“Продължаваме промяната” обяви, че може да подкрепи кандидати на граждански организации и да издигне свои. Такова е и решението на “Демократична България”, която призова и за общ подход с доскорошния си коалиционен партньор.
Народните представители разполагат с 14 дни, за да припознаят някое от 26-те имена, предложени от граждански организации, или да номинират други. Парламентарната квота включва шестима души в съдийската и петима в прокурорската колегия. Истинският тест ще бъдат имената и критериите, които са публични. Сделките зад тях - не. Подозрението за разпределение на квотен принцип съпътства процедурата.
Още: “Елиминирането на олигархията” се отлага: ДБ предупреди за ББР, Орлин Алексиев и Пеевски
На пръв поглед поведението на ГЕРБ прилича на оттегляне от местопрестъплението още преди да е извършено. През юни в интервю за “Медиапул”депутатът Владислав Горанов предложи на Радев празен чек - подкрепа за кадровите му решения във ВСС „без никакви претенции“. Днес съпартиецът му Тома Биков обяви, че ГЕРБ няма да преговаря и няма да издига кандидати.
Отказът е удобен и за двете страни: ГЕРБ няма да има видими притежания в новия съвет, а при гласуването може да подкрепи всички или част от кандидатите на управляващите. Така Радев ще представи ВСС като прочистен от старите зависимости, а ГЕРБ ще обясни гласа си не с договорка, а с качествата на формално чуждите номинации.
За ДПС най-изгодното поведение също е тишината. Откритото му участие би компрометирало предварително операцията по „деолигархизация“, а неговите 21 гласа не стигат на управляващите. Но гласуването е кандидат по кандидат и формалното отсъствие от преговорите не изключва подкрепа за удобни имена.
Пеевски няма нужда от официална квота, за да запази влияние. Дори ДПС да остане извън гласуването, това не означава, че ще остане без “свои” във ВСС.
При подобна схема квотният принцип може да бъде не отменен, а прикрит. Възможно е ПП, ДБ и „Възраждане“ да получат по една кандидатура, а останалите осем да минат за избор на управляващите или за предложения на граждански организации. Сред тези „безспорни професионалисти“ могат да се окажат и съдебни кадровици, приемливи за Борисов и Пеевски.
Само зрелище без правосъдие?
Така деолигархизацията ще бъде доказана не с отсъствието на хората на олигархията, а с отсъствието на официалните ѝ кандидати. При такъв състав „самотните акции“ на Демерджиев ще си останат зрелище без правосъдие. МВР може да проверява полети, капитали и заглушители, да събира данни и доказателства, но прокуратурата решава дали от тях ще излязат обвинения. Ако новият ВСС възпроизведе старите зависимости и избере удобен главен прокурор, всяко разследване срещу силните на деня отново ще остане “на трупчета”.
Затова изборът на ВСС не е следващата тема след действията на Демерджиев, а отговорът на въпроса дали те са начало на битка, или само нейна инсценировка.
Още: "Коя олигархия точно е победена?": Мирчев говори за прегрупиране около Радев
Автор: Дойче веле
