България има с какво да се гордее, но много често ние, българите, или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои" Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Румен Антонов - изобретателят на автоматичната скоростна кутия.
Биографични данни
Изобретателят Румен Антонов е роден на 21 януари 1944 г. в София. Той проплаква в семейството на царски офицер в сутринта след най-голямата бомбардировка от съюзническата авиация. Роден в социалистическа България, Румен цял живот се сблъсква с проблеми заради произхода си.
Той завършва инженерство във ВМЕИ "Ленин", а след това и промишлен дизайн в Художествената академия, въпреки голямата си мечта да следва медицина. Проф. Азаря Поликаров е негов учител. При него Румен се записва на курс по физика.
Въпреки знанията и амбициите си Румен Антонов не успява да изяви таланта си в родината. В социалистическа България той не намира почва за развитие и изява. Воден от копнежа си за реализация, Румен прави 17 опита за бягство зад граница, но всички те са неуспешни. Успява да емигрира едва след като през 1988 г. сключва брак с французойка. След като живее известно време във Франция, той се установява в Манчестър.
Още: Поетът, който оцеля в Старозагорското клане и беше на крачка от Нобелова награда
Изобретения и открития
Антонов изобретява уникална автоматична безстепенна скоростна кутия. Изобретението му, което се отличава със слабо нарастване на разхода на гориво, е приложимо за малки автомобили.
През 1991 година изобретателят регистрира в Манчестър собствена фирма - „Антонов Пи Ел Си“, като за целта разчита на капитал от Холандия. След това той патентова изобретението си. Скоро го продава на водещи световни производители на автомобили - първо на „Хонда“, а след това на френските гиганти „Рено“ и „Пежо“. Българинът продава изобретението си и на британския „Роувър“, на германския „Даймлер-Крайслер“ и на японския гигант „Сузуки“. Той поема ангажимент за разработването на промишлен прототип на откритието си. Изобретената от Антонов скоростна кутия е използвана и от „Тойота“, но без лиценз. Поради тази причина изобретателят съди автомобилния гигант.
За да осигури по-нататъшното финансиране, фирмата му излиза с акции на фондовата борса през 1995 година. За няколко години тя натрупва загуби в размер на 2 млн. британски лири. След това компанията на Антонов постепенно започва да реализира печалба и успява да се котира на борсите в Лондон и Амстердам за 150 млн. щатски долара.
Амбициозният българин регистрира в Ротердам фирма „Антонов аутоматик текнолъджи“, която има дъщерно дружество във Франция. Тя получава субсидия от Франция в размер на 200 000 френски франка, които да използва за нови разработки.
Лицензът за разработката на българина е откупен от японския гигант „Хонда“, който оценява 6-степенната скоростна кутия не само като по-малка, но и като по-лека и по-икономична. Компанията се ангажира да изплаща възнаграждение за всяка продадена кола с тази скоростна кутия. Фирмата се котира на борсите в Лондон и Париж за над 30 млн. щатски долара. Нови перспективи се откриват пред изобретателя със закупуването на „Роувър“ от най-големия китайски производител на автомобили.
Още: Лудо влюбеният в Дора Габе поет: Първият създател на комиксите у нас
Румен Антонов прави и важно откритие в областта на медицината, експериментирайки върху себе си. Той успява да обясни причините за атеросклерозата, инфаркта и инсулта.
През 1998 година ученият учредява фондация, занимаваща се с изследвания на атеросклерозата. Тя получава разрешение от американския федерален орган за извършване на експерименти върху доброволци. Продуктите, които се използват, се изпитват и във Франция. Противогъбичният антибиотик „Нистатин“ е основното лекарствено средство, използвано в тествания метод. Производството на препарата е спряно непосредствено след прилагането на разработките на българския учен.
Още: Внукът на монахинята, която не се боеше от нищо: Как един самоковец създаде българската журналистика
