Разпитахме един от най-талантливите ни млади актьори за най-любимите му книга, филм, пиеса, концерт и картина.
КНИГАТА, която препрочиташ отново и отново?
Мога да кажа коя е най-важната за мен книга, но не мога да кажа, че я предпочитам често. Това е „Степният вълк“ на Херман Хесе. Прочетох я на 17 години, помня, че бях в 11 клас. Тогава, като изключим часовете по литература и по френски, които ми бяха интересни предмети, във всички останали часове просто седях на задния чин и си четях. Тогава прочетох тази книга, която може би поради моята възраст и тогавашни вътрешни настроения, ме разтърси до огромна степен. Направо имах чувството на места, че става дума за мен, колкото и глупаво да звучи това. Защото погледът, който главният герой Хари Халер има към света, изключително се доближаваше до погледа, който аз имах. Разбира се, когато пораснах, разбрах, че това са били леки младежки глупости, но в крайна сметка тази книга завинаги ще остане в сърцето ми.
ФИЛМЪТ, който те е разплаквал почти безутешно?
Винаги безутешно ме е разплаквал, едновременно с това много го ценя, филмът „Коса“. Той е от любимите ми филми. Толкова добре е изградена арката на драматичния развой на събитията и как едновременно печелиш и губиш свободата си. Мисля, че филмът е много по-дълбок, отколкото повечето хора смятат и според мен „Коса“ е един от шедьоврите на киното. Много любим мой филм е и „Тиранозавър“, шотландски, от 2011-а година. Също много обичам и филма „Дух Куче“ на Джармуш. Него го гледам веднъж на 2-3 години, макар че все повече ми се струва остарял, несъвършен, но има голяма дълбочина и много добра работа на Форест Уитакър.
КОНЦЕРТЪТ, на който припяваше с пълно гърло от публиката?
Винаги припявам с пълно гърло, когато гледам „Уудсток“. За съжаление, не съм се родил достатъчно навреме, за да присъствам на него, но ми е любимият концерт. Иначе съм припявал с пълно гърло на концерта на Ерик Клептън, в Сърбия. Бях и на концерта на Боб Дилън в София, но там много-много не може да се припява. А като тийнейджър съм ходил и на Айрън Мейдън, които тогава много слушах. На всички концерти пея с пълно гърло!
ТЕАТРАЛНОТО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ, което е оставило най-траен отпечатък в душата ти като зрител?
„Орфей“ на Йерней Лоренци, в Народния театър. Просто това е най-доброто представление, което аз съм гледал през живота си. Мисля, че е съвършено по отношение на режисура, но режисура като същност и като какво означава да те занимава една тема и да я разгледаш на сцената. Съвършено е и по отношение на актьорите. Цялостно нямам никакви забележки, а това не ми се е случвало почти никога.
КАРТИНАТА, пред която би искала да поседиш дълго?
Тук съм по-невеж, въпреки че произхождам от една страна от такъв род художници, не съм достигнал до този етап от живота си, който да се интересувам живо от изобразително изкуство. Знам, че това е пропуск, но просто така са се стекли нещата, така че не мога да отговоря коя е тази картина.
