България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Роден и прекарал първите години от живота си в България, този писател получава Нобелова награда и световна слава, но у нас не се знае почти нищо за него. Елиас Канети е роден през 1905 г. в Русчук, днес Русе. През 1911 семейството му се премества в Манчестър. През 1981 г. получава Нобелова награда за постижения в литературата. Освен "Маси и власт", той е автор на "Спасеният език", "Парти по време на война", "Картини от един живот", '"Заслепението", драмата "Сватба", "Гласовете на Маракеш".
В "Маси и власт" - най-популярната творба на Канети, той разглежда теми, които не губят своята актуалност и днес. В книгата си авторът засяга темата за осъждането и го определя като една от най-разпространените "болести" на нашето общество.
Живот и творчество на Елиас Канети - роденият у нас автор, който получава Нобелова награда
Решението на Шведската кралска академия да присъди Нобеловата награда за литература на Елиас Канети през 1981 година буди обществено недоумение, тъй като дотогава името на 76-годишния писател е било познато на изключително тесен кръг от специалисти. Само десетилетие преди присъждането на наградата му нито едно библиографско издание не е разполагало с достатъчно информация за творчеството му.
Въпреки славата на Канети към днешна дата принадлежността му към определена национална литература остава неизвестна. През 1979 година в интервю пред българската журналистка Ивайла Вълкова той споделя, че не е австриец, но въпреки това счита себе си за австрийски писател, защото се е изградил като писател именно във Виена и повечето герои в книгите му са виенчани.
Още: Служителка на истината: Българската писателка, хвърлила оставка като вицепрезидент на България
Но в семейната история на Канети има български корени. След едикта на Фердинанд Арагонски и Исабела Кастилска от 1492 г. и прокуждането на евреите от Испания, предците на Канети се заселват на Балканския полуостров. Дядото на автора е роден в Одрин в средата на 19 век. Неговите братя се заселват преди него в Русе. Бащата на Елиас Канети също е роден в Одрин, но още в ранното му детство неговото семейство се преселва в Русе.
Майката на автора - Матилда е родом от Русе. Тя е потомка на едно от най-заможните шпаньолски семейства у нас по онова време от рода Ардити. Нейният дядо по майчина линия е видният русенски общественик Аврам бен Израел Розанес-Аби. И трите рода от родословното дърво на Елиас Канети - Канети, Ардити и Розанес-Аби имат важна роля в обществено-политическия живот на Русе преди Освобождението.
Още: Патриархът на българската войска: Отявленият русофоб, който се разправи с проруските превратаджии
Според акта за раждане на Елиас Канети, издаден от община Русе, той е роден на 12 юли (по нов стил 25 юли) 1905 г. в бащиния си дом, намиращ се на улица "Гурко" 33 в крайдунавския град. Семейство Канети се е занимавало с търговия на зърно и стопански инвентар. На тогавашната ул. „Митарна“ (сега „Славянска“) №12 се е намирала кантората, в която дядото на Канети и неговите синове са прекарвали целия си ден.
Малко след преселването на семейството на Канети в Манчестър, той губи баща си. Тогава 8-годишният Елиас тръгва с майка си и братята си през Швейцария към Австрия. Първите 3 месеца прекарват в Лозана и тогава Елиас научава немски, който приема за свой "майчин език" и средство за творческо писане. През лятото на 1915 година момчето се завръща в родния си град Русе. Посещава Варна и вижда така бленуваното от него Черно море, което в съзнанието си свързва с Колхида.
През 1916 година Елиас започва училище в Цюрих. Завършва гимназия във Франкфурт на Майн. Завръща се във Виена през 1924 година и остава 15 години там.
За пръв път посещава Берлин през 1928 година и въпреки че прекарва там само 3 месеца, най-голямо влияние му оказва общуването с руско-еврейския писател Исак Бабел.
Още: Българският инженер, дал на света първия дигитален часовник, първите спътници и мисията на "Аполо"
Събитията в живота на Канети, които оставят отпечатък в творчеството му
Първите 6 години, които Канети прекарва в Русе, оставят силен отпечатък не само в живота, но и в творчеството му. В бащиния му дом освен шпаньолски звучат и още няколко езика - български, турски, цигански, албански, арменски, румънски, гръцки. Любовта си към литературата той наследява от своята майка, която прекарвала голяма част от времето си в четене на книги под черничевото дърво в двора им. Още в първите години от живота му, прекарани в България, в него се събужда неутолим копнеж по буквите, който по време на следването му във Виена прерасва в негов талант.
В родния си град Русчук той се сблъсква за пръв път с човешките маси. В съзнанието му се запечатва всеобщата паника от появата на Халеевата комета и тълпите от циганската махала, идващи при баща му да получат храна и подаръци.
Още в детството си Елиас се сблъсква и с тиранията на властта в лицето на своя дядо, от когото всички треперят, но и на когото всички тайно се възхищават.
"Мигът на оцеляването е миг на властта" - това е едно от ключовите изречения в книгата "Маси и власт". В спомените от детството си Елиас свързва абстрактния образ на "оцелелия" със случка със своя властен дядо. При решението на семейството да замине за Манчестър дядото проклел сина си. Още тогава малкият Елиас свързва внезапната смърт на баща си с изречената клетва от дядо си. Това е причината Елиас Канети да намрази още повече дядо си. В книгата си "Маси и власт" авторът пише: "Делата на човека се оценяват едва след години, когато самият той вече не е между живите, тъй че не може да убива".
Но първият сблъсък на Елиас със смъртта е в родния му град Русе, където в близост до дома му заможен турчин убива съпругата си от ревност.
В драмата си "Обречени" той разглежда смъртта и злото като едно цяло. Според Канети най-опасни са политиците, които безцеремонно провокират масова смърт, защото колкото по-голям е броят не само на мъртвите им неприятели, но и на мъртвите им приятели, толкова по-властни се чувстват те.
