България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Николай Тошкович - първият български изобретател и едновременно с това първият български притежател на патенти за избретенията си. Въпреки постиженията му, към днешна дата дори не можем да видим как е изглеждал, тъй като не е запазена нито една негова снимка. Освен това се знае малко за живота на този славен българин.
Според информацията, той най-вероятно е бил роден в Одеса през 1830 или 1831 г. Николай Тошкович е потомък на известния търговец Стефан Тошкович от Калофер.
През 1819 година семейство Тошкович емигрира в Одеса. Николай е възпитаник на Технологическия институт в Петербург. Завръщайки се в Одеса след завършването на университета, той се ползва с голям авторитет там. Николай Тошкович се занимава с активно подпомагане на българите, учещи в местните училища.
Починал е през 1893 г. в Одеса.
Още: Българският авиатор, който създаде първия ни самолет и написа "библията" за американски пилоти
Постижения в областта на науката
От 1855 година Тошкович започва да членува в Селскостопанското дружество в Южна Русия, занимавайки се с парни машини. През същата година заминава за Париж за обучение при най-големите производители на парни локомотиви. Именно там той получава два патента през 1857 и 1859 година. Това го прави не само първия българин притежател на патент, но и първия официално признат български изобретател.
По онова време парният двигател е най-популярният източник на тяга за влакове и кораби. Но българският изобретател, воден от нюха си за съвременност и усъвършенстване, се насочва към създаването на нещо наистина ценно. Той обръща поглед към идеята да се постигне по-високо КПД с по-малък разход на гориво и с по-малък двигател. Изобретателят залага на подобряване на конструкцията. В изобретенията до този момент парният цилиндър бил най-слабото място на парната машина, най-вече заради бързото износване на буталото.
Тошкович предлага бутало с вградени пружини, които решават този проблем. От съобщение на Сава Филаретов става ясно, че това бутало осигурява по-нисък разход на пара и гориво от 16 до 18 процента. Друго предимство е цената му, която е била 3 пъти по-ниска от всички тогавашни бутала.
На 17 януари 1857 г. българският изобретател получава френски патент с номер 30585. В историята тoвa e пъpвият пaтeнт, издaдeн нa бългapин. Като втори негов съпритежател е вписан френският механик Франсоа Жерар, но Николай Тошкович остава с най-голям принос, тъй като неговото име е вписано първо.
Вторият патент, който той получава, е от 1859 г. и той е единствено на негово име. Той е за изобретението на гребно витло с двойно действие, което е с много по-висока ефективност и икономичност от всички гребла, създавани до този момент.
Още: Патриархът на българската войска: Отявленият русофоб, който се разправи с проруските превратаджии
На 12 март 1859 г. българският изобретател получава френски патент с номер 40180. Николай Тошкович създава и чертеж, разкриващ принципа на действие на изобретението си. Той създава и корабен модел, показващ нагледно предимствата на неговото витло.
Ръкописът му "Практически бележки за параходите" (1860), остава неиздаден, но той е първото българско техническо изследване по корабостроене. В края на 19 век изобретателят го подарява на Софийския университет. Към него е прикрепен и самобитният научен труд на Тошкович, озаглавен "Бележките за параходите". В трудовете му прави впечатление неговата epyдиция, прецизност в мaтeмaтичecĸи и xидpoдинaмичeн aнaлиз, както и изработените чертежи. Историята на корабостроенето в следващите десетилетия потвърждава прогнозите, които Николай Тошкович е разгледал в самобитния си труд.
Още: Българин е изобретател на годината в САЩ
