България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тези герои е и капитан Никола Колев Андреев – смелият офицер от Българската армия, загинал през 1912 г. в първите дни на Балканската война при обсадата на Одрин.
Биографични данни
Никола Андреев е роден на 30 март 1876 година в Стара Загора. Служи в 10-ти пехотен родопски полк и 51-ви пехотен полк като офицер. По време на Балканската война на 6 октомври 1912 г. той извършва голям подвиг като пленява цяла турска батарея с 12 оръдия. Това се случва край гара Кадъкьой, днешното село Дикея край гръцкия град Орестиада. В ръкопашния бой капитан Никола Андреев проявява невиждана смелост. В тежките боеве той е смъртоносно ранен.
Още: Родолюбецът от Дряново, който работи за благото на народа и бе убит от Държавна сигурност
Подвигът на капитан Никола Андреев в обсадата при Одрин
Във фаталния за Никола Андреев 6 октомври точно в 15:30 часа командирът на 51-ви полк издава заповед за обща атака. Капитан Андреев, който е командир на 10-та рота, пръв изскача от окопите и извиква смело: "Напред, юнаци, след мен! Да сразим поробителите!"
Капитан Андреев действа смело и непоколебимо - той увлича ротата си в атака "на нож". Изплашените турци се отдръпват, но в последвалия след това близък ръкопашен бой капитанът е пронизан с щикове. Въпреки тежките си рани, той не отстъпва. Ротните и дружинни командири следват наставленията му и атакуват смело. При последвалите яростни сражения вражеските линии се разпадат. Голяма част от турците се предават, а други скачат в река Марица в опит да се спасят и се давят.
През това време тежко раненият капитан Андреев е отнесен в превързочния пункт, а по-късно и в дивизионния лазарет. Доктор Проданов полага неимоверни усилия да го спаси. Раните обаче са фатални и капитанът издъхва от тях.
Първоначално тялото му е погребано до жп станция "Кадъкьой". По предложение на Щаба на армията гарата е преименувана в негова памет на "Капитан Андреево".
Три години по-късно след като село Виран Теке е присъединено в пределите на България, в него се заселват български изселници от Източна Тракия. По тяхно настояване през 1934 г. селото е официално преименувано на Капитан Андреево. Те настояват и за пренасянето на тленните останки на капитана, който е погребан повторно в Свиленград с военни почести. Скромен паметник и днес напомня за подвига му.
Признателността към него е увековечена и в песен, която е по текст от Любомир Бобевски и по музика на Александър Кръстев.
Въпреки че капитан Никола Колев Андреев остава извън националната историческа памет, името му е символ на саможертвата за родината и то не трябва да бъде забравяно.
Още: Българката, която на 15 години стана героинята от Балканската война, но днес тъне в забрава
