България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Добри Войников - основоположникът на българския театър.
Биографични данни
Добро Войников е роден на 22 ноември 1833 г. в Шумен. След като завършва образованието си във френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград, той работи като учител през целия си живот. В историята на България остава като човека, положил основите на българския театър. Войников е автор и режисьор на редица исторически и комедийни пиеси. “Криворазбраната цивилизация” е най-известната от тях. Смятана е за най-добрата българска комедия до началото на XX век.
Още: Братята от Панагюрище, открили съкровището, пред което Рокфелер пада на колене
В Шумен Добри учи при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Унгарският емигрант Михай Шафран, който е създател на първия български оркестър, е негов учител по цигулка. Освен на цигулка Добри Войников свири и на флейта, китара и пиано.
Делото на Добри Войников
Той работи като учител в Шумен в периода 1858 – 1864 г. Тогава се включва и в обществено-политическа дейността в борбата за българска църковна независимост. Предметите „Българска история“ и „Нотно пеене“ са въведени в училищното образование от Добри Войников. Той е автор на учебници по българска история, българска граматика. Издава и христоматия. През 1859 г. сформира ученически хор. Добри Войников се изявява и като ръководител на оркестър, наследявайки Михай Шафран през 1861 г. Възрожденецът преподава частни уроци по цигулка, флейта и китара.
По-късно той емигрира в Браила, Румъния. Там работи като учител до 1870 г., а след това преподава в Гюргево до 1873 г.
През 1865 г. възрожденецът организира в Браила българска любителска театрална група с оркестър. По това време той започва да пише пиеси, както и музиката към тях. В Браила той става директор на първоначалното българско училище. Под негово ръководство училището става класно.
През 1860 г. Войников издава антология на френската литература „Сборник от разни съчинения“, година по-късно издава „Кратка българска история“, а през 1874 г - „Ръководство за словесност“.
Още: Българският авиатор, който създаде първия ни самолет и написа "библията" за американски пилоти
В периода 1867 – 1870 г. Добри Войников издава вестник „Дунавска зора“. Той става един от учредителите на Българското книжовно дружество, чийто приемник по-късно е Българска академия на науките.
През 1871 г. Добри Войников публикува “Криворазбраната цивилизация” в Букурещ. Написаната от него сатирична пиеса с фолклорни мотиви се разиграва в пет действия. Тя осмива начина на възприемане на чуждестранните модни течения. И до днес тя не губи актуалността си и продължава да се играе на сцените на театрите у нас. През 1974 г. Българска национална телевизия представя едноименния телевизионен мюзикъл по Добри Войников под режисурата на Хачо Бояджиев. В него участват Георги Парцалев и Георги Калоянчев.
През 1874 г. Добри Войников се завръща в Шумен след като приема руско поданство. Той работи като управител на сиропиталище в Търново по време на Руско-турската освободителна война. Възрожденецът умира от тиф на 27 март 1878 г. Погребан е до Колю Фичето в гробищен парк „Дружба“ във Велико Търново.
Още: Българският професор кардиолог, постигнал научното откритие на България за XX век
