Едно време Хърватия беше за пример

През 2013 –та Хърватия обещаваше да стане адвокат на страните-кандидатстващи за прием в ЕС. Днес бившият отличник се е превърнал в проблемно дете – страната у скарана с почти всичките си съседи, и най-вече със самата себе си. Омразата към инакомислещите в разединена Хърватия е по-силна и от смъртта дори. Когато стана известно, че е починал известният хърватски интелектуалец и публицист Славко Голдщайн, католическият пастор Мили Пленкович написа във Фейсбук, че се радва, защото си бил отишъл човек, който „мрази хърватите“.

Залитане надясно

Хулите на Пленкович обаче са нищо, в сравнение с помията, която се изсипа в социалните мрежи след смъртта на Голдщайн. Тирадите на омразата срещу починалия антифашист са тъжно свидетелство за хърватското залитане надясно след присъединяването на страната към ЕС през 2013 година. В адриатическата държава, където проблемите се множат като в инкубатор, хоризонтите по-скоро се свиха до  краен национализъм, вместо да се разширяват.

При това икономическите проблеми пред страната са предостатъчно остри. По най-важните икономически показатели заможната едно време Хърватия междувременно изостава от повечето други бивши социалистически страни и настоящи членки на ЕС от Централна и Източна Европа. Дори Румъния вече има по-голям брутен социален продукт – а Хърватия заема незавидното предпоследно място в общността. Продължаващото изтичане на работна ръка и на висшисти от страната междувременно обрича на бедност не една и две области в страната, а политическата класа е затънала в безсмислени спорове за миналото на страната.

Изгубени в миналото

Човек би могъл да помисли, че Втората световна война току-що е приключила. Толкова силни е омразата между онези, които навремето са били на страната на антифашистката съпротива, и другите, които са били привърженици на фашистките усташи. Свой принос за задълбочаването на конфликтите дават и националистите-духовници. Техните проповеди на омразата срещу сръбското малцинство се редуват с акции по изгаряне на сръбски печатни издания.

Вучич: Ще заменим напрежението между Сърбия и Хърватия със сътрудничество

С времето напрежението между Белград и Загреб ще спада, то ще бъде заменено със съюзнически отношения. Това заяви сръбският президент ...

Прочети повече

А премиерът на страната Андрей Пленкович, който е зает най-вече с това да спасява крехкото правителствено мнозинство, отдавна е загубил контрол над националистическото крило в консервативната Хърватска демократична общност (ХДО). Дълбоките вътрешнополитически разногласия затвърждават усещането, че Хърватия е страна, скарана не само със своите съседи, но и със самата себе си.

Бившият отличник стана проблемно дете

Хърватия, която през 1991 г. обяви своята независимост, дълго време беше галеното дете на Запада. Най-вече Берлин и Виена осигуряваха на Загреб - още по времето на войната в Хърватия (1991- 1995 г) - всякаква дипломатическа помощ за укрепването на държавността и интеграцията на страната със западната общност. Премиерът-консерватор Иво Санадер, управлявал между 2003 и 2009 г., направи сериозни стъпки към приобщаването на страната към ЕС и дълго време успяваше да неутрализира националистическите сили в неговата партия ХДО. Докато самият той не беше неутрализиран от няколко големи корупционни скандала, за да попадне накрая зад решетките.

Не само лошият опит с приемането на България и Румъния постла лошо на Хърватия, която се беше устремила към ЕС. Заради нерешения граничен спор със Словения, преговорният процес с Хърватия остана задълго блокиран. А и световната икономическа криза, започнала през 2007 г., удари жестоко Хърватия: от 2009 до 2014 страната отбелязваше отрицателен икономически ръст.

Насред тази криза - през 2013 година - Хърватия беше приета в ЕС, който също се намираше в тежко състояние. Членството ѝ обаче започна с фалстарт: за да предотврати екстрадирането на издирвания в Германия за убийство бивш шеф на тайните служби Йосип Перкович, Загреб прие спешно закон, който ограничава действието на Европейската заповед за арест.

Според президента на Хърватия Словения застрашава международното право

Хърватският президент Колинда Грабар-Китарович застана зад министър-председателя Андрей Пленкович, чиято реч за граничния арбитраж със ...

Прочети повече

Чак след като европейските партньори на страната я заплашиха със санкции, Хърватия отмени ограничението.

Разпри със съседите

Хърватското членство в ЕС не донесе очаквания успех. Дори напротив: страната, която искаше да е адвокат на държавите, кандидатстващи за прием в ЕС, сама се превърна в проблем. На два пъти вече Брюксел трябваше да се намесва заради недопустими търговски санкции на Хърватия срещу Сърбия. Балканският инат играе голяма роля също и във взаимоотношенията на Хърватия с другите, не по-малко твърдоглави бивши нейни партньори от времето на Титова Югославия.

Без значение кой управлява в Загреб - консерваторите или социалдемократите: залагането на националистическата карта във вътрешната политика пречи на Хърватия да бъде възприемана като сериозен партньор във външната политика. Граничният ѝ спор със Словения, раздорът ѝ с Унгария за петролния концерн Ina и разногласията ѝ с Босна/ Херцеговина относно планирания мост на полуостров Пелешац показват, че Загреб е неспособен да решава конфликтите със съседите си в здравословна атмосфера на сътрудничество.

Източник: Дойче веле