Минималната заплата вече няма да е 50% от средната. Бюджет 2026 мина през комисия посред нощ

22 юли 2026, 8:10 часа 5052 прочитания 0 коментара

Комисията по бюджет и финанси одобри на второ четене проекта на държавния бюджет за 2026 г., след заседание, продължило повече от 12 часа. Най-оспорваното решение беше временното отпадане на действащата формула за определяне на минималната работна заплата, което на практика запазва размера ѝ на 620.20 евро до приемането на нов механизъм.

Около 1:40 ч. в нощта срещу сряда депутатите приключиха второто четене на бюджета, внесен от правителството на Румен Радев. Проектът предвижда дефицит от 5.7% от БВП, приходи в размер на 49.6 млрд. евро, разходи от 56.8 млрд. евро и възможност за поемане на нов държавен дълг до 10.1 млрд. евро. 

Минималната заплата остава 620.20 евро до нов механизъм

Още: Метан към избирателя и службите: ДПС поиска невъзможното в Бюджет 2026

Най-сериозният спор по време на заседанието предизвика решението през 2026 г. да не се прилага текстът от Кодекса на труда, според който минималната работна заплата се определя като 50% от средната брутна заплата за предходните 12 месеца.

С гласовете на "Прогресивна България", ГЕРБ и "Демократична България" бюджетната комисия прие минималната заплата да остане 620.20 евро, докато бъде изготвен и приет нов механизъм за определянето ѝ. Против гласуваха "Продължаваме промяната", ДПС и останалите опозиционни партии.

В приетия текст е записано, че Министерският съвет трябва да внесе законопроект с новите правила за определяне на минималната работна заплата, като дотогава размерът ѝ остава непроменен.

Управляващите: Формулата трябва да бъде заменена с договаряне

Още: ДБ предлага по-високи такси за хазарта, по-малък дефицит и ограничения на бонусите

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова защити промяната с аргумента, че европейската директива за адекватните минимални работни заплати поставя акцент върху договарянето между работодатели и синдикати, а не върху автоматичното изчисляване.

По думите ѝ не става въпрос за замразяване на минималната заплата, а за подобряване на законодателството.

От ГЕРБ Владислав Горанов заяви, че действащата формула е приета "по време на политическата криза" и не бива чрез нея да се води социална политика. Той призова синдикатите и работодателите сами да постигнат съгласие за бъдещия механизъм. 

От КРИБ също подкрепиха отпадането на автоматичната формула, като посочиха, че тя създава изкривявания на пазара на труда. Още: Между първо и второ четене: Отказаха да увеличат данъчното облекчение за деца, Гълъб Донев допусна промяна от догодина

Опозицията и синдикатите: Замразяването е грешка

"Продължаваме промяната", ДПС и "Възраждане" се обявиха против промяната с аргумента, че се отменя действащ механизъм, без да има готова алтернатива.

Асен Василев определи текста като един от най-важните в бюджета и заяви, че именно благодарение на формулата през последните години минималната заплата е нараствала предвидимо, увеличил се е броят на осигуряващите се и е намаляло неравенството.

От КНСБ също разкритикуваха решението.

"Отменяте механизма за МРЗ, без да приемате алтернатива. Това е служебна победа за бизнеса с 3:0", заяви главният икономист на синдиката Любослав Костов. Според него нова формула е необходима, но сегашната трябва да остане в сила до приемането ѝ. 

Повечето предложения на опозицията бяха отхвърлени

По време на второто четене бюджетната комисия отхвърли почти всички предложения, внесени между първо и второ четене на закона.

Сред тях бяха:

  • увеличаване на данъчните облекчения за деца;
  • по-високи семейни помощи и обезщетения;
  • двойно увеличение на майчинските;
  • повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС;
  • по-високи такси и по-строги ограничения върху рекламата на хазарта;
  • увеличение на средствата за редица държавни програми.

От управляващото мнозинство заявиха, че социални мерки ще бъдат разглеждани при подготовката на бюджета за 2027 г.

Промените в Кодекса на труда се отлагат

След предложение на Асен Василев комисията прие промените, свързани с почасовото изчисляване на трудовия стаж, да влязат в сила от началото на 2027 г., а не от 1 септември тази година.

Темата предизвика сериозен спор, като синдикатите предупредиха, че подобни промени не следва да се приемат чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета. 

Без таван на заплатите в държавните предприятия

По време на заседанието управляващите оттеглиха предложението възнагражденията на членовете на бордовете на държавните предприятия да бъдат ограничени до размера на министърска заплата. Още: Перо по перо: Асен Василев с вратовръзка-закачка към Гълъб Донев

Вместо това комисията одобри намаляване на броя на членовете на съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия от петима на трима, като за стратегически дружества ще бъде възможно да се запази по-голям състав с решение на Министерския съвет или съответния общински съвет. 

След приемането на второ четене в бюджетната комисия проектът на държавния бюджет за 2026 г. предстои да бъде разгледан и гласуван окончателно в пленарната зала на Народното събрание. Най-оспорваният текст остава този за минималната работна заплата, около който се очакват нови политически сблъсъци и в пленарния дебат.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Ивайло Анев
Ивайло Анев Редактор
Новините днес