България се отказва от част от своите национални правила за контрол на бюджетния дефицит и размера на дълга и ще разчита единствено на новите европейски правила за фискален надзор и икономическо управление. С тях се залага на по-гъвкав и индивидуален подход към всяка държава-членка, а страната ни е задължена да въведе новата европейска надзорна рамка, която се прилага от 2025 г.
Това се разбира от публикуваните за обществено обсъждане на Strategy.bg промени в Закона за публичните финанси и за Фискалния съвет, цитирани от "Капитал". Според законопроекта остават изискванията за дефицит под 3% от БВП и дълг, който не надвишава 60% от БВП. Когато обаче са нужни корекции във финансовата политика, те ще са по-плавни и съобразени с икономиката на всяка държава.
Новите европравила не ограничават страните да имат и свои национални законодателни спирачки срещу прекомерно разхлабване на бюджетната дисциплина. С промените обаче правителството предлага да отпаднат част от сега действащите корективи. А това означава, че оттук нататък при разхлабване на държавните финанси механизмите за справяне с него ще зависят единствено от преценката на европейско ниво. И досега разпоредбите във фискалните закони можеха да се разтягат и заобикалят, но те имаха по-скоро ролята на обществена котва.
Какво се променя?
По новите правила държавите разработват средносрочни фискално-структурни планове според мандатите на правителствата им. За България този документ е с хоризонт от 4 години и той замества досегашните Конвергентна програма и Национална програма за реформи. Тъй като страната е заложила бюджетен дефицит от 5.7% от БВП за 2026 г. и е в процедура по свръхдефицит, тя трябва да разработи и представи на ЕК специфични мерки за намаляване на публичните разходи и бюджетния дефицит в следващите години.
Най-важният нов оперативен показател е планът за нетните разходи на всяка държава, който ще се договаря от правителството у нас пряко с Брюксел. Това са общите разходи на държавния бюджет, от които се изваждат компоненти, "които правителството не контролира пряко или които се финансират отвън". Такива са разходите за лихви по дълга, за европроекти и т.н.
Идеята е държавите да не могат да увеличават трайно разходите си по време на икономически възход, разчитайки на временни или случайни извънредни приходи. Всичко това е описано в новите предложения за промени в Закона за публичните финанси. От него (и от Закона за Фискалния съвет) обаче отпадат сега действащите числови национални ограничения.
Още: Големи обещания: Как управляващите ще топят дефицита и ще спасяват европари
Този механизъм работи така: при "значително отклонение" (≥0.5% от БВП за година) от средносрочната бюджетна цел, министърът на финансите е длъжен да внесе коригиращ план с гарантирано минимум 0.5% от БВП годишно подобрение на баланса. Допуска се отклонение от тази цел при извънредни събития или спад на икономиката от над 3% в реално изражение. При отклонение на тази цел се задействат автоматични корективи. Има и още една спирачка, която също отпада - средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на годишна основа може да надхвърля между 0.5 и 1% от БВП само ако консолидираният държавен дълг е под 40% от БВП и рисковете от гледна точка на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са ниски.
Вместо това според новата обща рамка на ЕС всяка държава ще има индивидуално договорена с Брюксел "пътека на нетните разходи". По-висок дефицит и ръст на нетните разходи от договорените ще се допускат само при изрично активиране от Съвета на ЕС на клаузи за дерогации като тази за военните разходи понастоящем.
Ако държавата очаква превишение на годишния ръст на нетните разходи над утвърдения от Брюксел консолидационен план, тя ще е задължена да определи конкретни допълнителни мерки за компенсиране на превишението директно в средносрочната бюджетна прогноза. Всякакви стъпки за трайно намаляване на данъчни ставки или други бюджетни приходи също ще трябва да се компенсират с мерки за трайно орязване на разходи.
Все пак остава правилото консолидираните разходи в бюджета да не може да надвишават 40% от БВП, но се добавя едно изключение - то няма да важи при получена от ЕС дерогация за изключване на някакъв вид разходи от пресмятането на салдото. Таква в момента имат някои държави за военните инвестиции. И още - сегашният закон изисква корекция на превишението "през следващата година" - този конкретен срок отпада в новия проект, а мерките остават неопределени по време.
Остава и текстът, според който целта е бюджетът да е с нулево или положително салдо. Изключение отново се прави при активиране на клаузи за дерогации.
Срокът, в който Министерският съвет одобрява средносрочната бюджетна прогноза, се променя от 20 април на 30 април. А законопроектът за държавния бюджет в Народното събрание ще трябва да се внася с две седмици по-рано - до 15 октомври.
Ролята на Фискалния съвет
Пак заради новите европейски правила се предлагат и промени в Закона за Фискалния съвет - институция, която би трябвало да действа като експертен коректив на фискалната политика на правителството. Вместо само "мотивирано становище и препоръки" по пролетната/есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, той вече ще я одобрява.
Съветът се задължава периодично да прави последваща, безпристрастна и цялостна оценка на това колко точни са били макроикономическите и бюджетните прогнози на финансовото министерство.
Въвеждат се и по-високи изисквания към членовете на съвета - минимум 10 години професионален опит в областта на икономика, финанси, статистика и/или математика. Външната оценка на дейността му вече е задължителна (сега е незадължителна опция), а в тримесечен срок след нея съветът трябва да приеме и публикува становище с конкретни мерки в отговор на констатациите.
