За втори пореден път финансовото министерство подценява какви ще са последиците от войната в Иран за България – конкретно за инфлацията. За това предупреждава в личната си страница във Facebook Асен Василев, бивш финансов министър и настоящ депутат от ПП-ДБ, лидер на "Продължаваме Промяната" (ПП). Той публикува анализ на проекта за бюджт за 2027 година – но само първа част от наблюденията си.
Инфлацията
Конкретно Василев обръща внимание на следното – след като самото финансово министерство си признава, че е подценило през 2026 година до каква инфлация ще доведе и в България подпалената от американския президент Доналд Тръмп война в Иран (заради ударното повишение на цените на петрола и газа), сега то прави същото!
"За 2026 г. дефлаторът (инфлацията, свързана с всички компоненти на БВП) ще бъде 9,1%, а не прогнозираните през август 5,2%. Тоест почти двойно по-висок дефлатор за 2026 г.! Вместо да наложи тази тенденция и занапред, новата прогноза пак залага дефлатор от 5,7% за 2027 г. Това е при цена на газа, по-висока от тази през 2022 г., при продължаваща война в Иран, при ограничени компенсации за електроенергията за бизнеса, при по-високи цени на торовете, при увеличение на цените на вносните суровини заради CBAM и увеличени мита, при затруднено корабоплаване в Черно море и при ускоряваща се инфлация. Прогнозите, че инфлацията през 2027 г. ще бъде 4%, а дефлаторът - 5,7%, са фантастика, която няма нищо общо с реалността. Инфлацията (и дефлаторът) най-вероятно пак ще се окажат два пъти по-високи от прогнозите на Министерството на финансите", пише Василев.
Той отчита, че в проекта за бюджет няма адекватни мерки за овладяване на инфлацията.
Още: "Пилотът и Донев държат кормилото и могат да натиснат спирачките": Николай Денков за Бюджет 2027
Обедняване
Василев казва следното: "Минималната работна заплата е 660 евро. Ако беше изчислена по старата формула, щеше да е 690 евро. Това не само удря потреблението в най-бедния сегмент, но и отново започва да отваря ножицата на неравенството. Прогнозата за 2028 г. е увеличение на минималната заплата с 20 евро до 680 евро на месец. Тоест на 31 декември 2028 г., две години по-късно, минималната работна заплата ще е по-ниска, отколкото трябваше да бъде на 1 януари 2027 г. За 2029 г. Министерството на финансите е по-ларж и предвижда увеличение на минималната работна заплата с цели 30 евро до 710 евро на месец.
Като цяло доходите в държавните учреждения и общините растат с 5%. При инфлация от 6% за октомври 2026 г. и при всички предпоставки инфлацията да се ускори (а не да се забави) това означава реално обедняване. Обедняването е трайно. Прогнозираното увеличение на заплащането в публичния сектор е 1% за 2028 г. и 0,5% за 2029 г.
СНИМКА: БГНЕС
При пенсионерите ситуацията е подобна: 7,8% ръст на пенсиите срещу 13,4% ръст на линията на бедност. Тоест разходите за лекарства, битови сметки и основни продукти ще нараснат почти два пъти повече от предвиденото увеличение на пенсиите. И то според прогнозите на самото правителство! Минималната пенсия ще стане 374 евро, а линията на бедност е 443 евро. Вече не само пенсионерите на минимална пенсия, а и нови 500 000 пенсионери ще получават пенсия под линията на бедност. Това означава над 1,2 милиона пенсионери да са под линията на бедност и в края на месеца да не им достигат около 70 евро, за да си покрият битовите сметки и да си купят лекарства и хляб."
Асен Василев предупреждава и за друго – безработицата се задава. "Да цитираме и самото Министерство на финансите: "Според данните на Агенцията по заетостта в периода април-юни 2026 г. броят на регистрираните безработни в България устойчиво надхвърля стойностите на показателя, регистрирани през съответния месец на предходната година". Тоест безработицата вече чука на вратата. Г-н Радев си позволи метафората, че бюджетът бил като камион без спирачки. Аз ще си позволя друга метафора: бюджетът е като небостъргач, построен върху основи на едноетажна къща."
Повече данъци
Василев обръща специално внимание и на факта, че правителството на Румен Радев всъщност увеличава данъците, но под прикритието на по-широко ветрило налози. Първият му конкретен пример е данъкът свръхпечалба и как трябва от него да дойдат 800 млн. евро в хазната, което Василев счита за съмнително, защото смята, че просто най-големите ще изнесат извън българска юрисдикция финансите си. Но данъкът далеч няма да е само за най-големите – ПРИПОМНЕТЕ СИ ОЩЕ: Идва данък "свръхпечалба" и за по-големите магазини за храни в по-малките градове
И още данъци – по-висок мааксимален осигурителен доход, по-голям акциз за цигари, по-сериозни имотни оценки, по-голям данък върху ваучерите за храна (7%), по-скъпи винетки и тол такси, без нулева ставка на акциза за внос на втечнен газ, ДДС и акциз при внос на автомобили с мощност над 250 kW. Но само едно облекчение: увеличение на прага на ДДС до 70 000 евро и увеличение на данъчното облекчение за деца.
Къде са инвестициите?
"Заложени са 3 милиарда евро повече частни инвестиции при 1,5 милиарда евро допълнителни и извънредни данъчни отчисления за 2027 г., 33% наказателен данък свръхпечалба върху секторите, които имат ресурса да инвестират, и ограничени компенсации за увеличените цени на енергията и вносните суровини. Заложен е 7 пъти по-висок ръст на износа спрямо 2026 г. И два пъти по-малък ръст на вноса", обобщава Василев. И задава въпроса – къде са инвестициите, които да подсилят икономиката ни, за да има откъде да дойдат пари за всичко това?
Още: Гълъб Донев призна с половин уста за вземането на спестявания за пенсии, ЕК явно е била против
"Както можеше да се очаква, с края на Плана за възстановяване и устойчивост и на общинската програма правителствените инвестиции намаляват драстично: 40% по-малко през 2027 г. от предвидените в бюджет 2026! Това са 4 милиарда евро по-малко инвестиции.
На ниво макрорамка предвиденият от правителството спад е 1 милиард евро. Тоест правителството предвижда, че бизнесът ще инвестира 3 милиарда евро повече през 2027 г., отколкото през 2026 г., и отчасти ще компенсира спада в публичните инвестиции. Това не е невъзможно, но е малко вероятно на фона на данък свръхпечалба, ограничените компенсации за цената на електроенергията, високите цени на газ и дизел (които ще продължат да растат през зимата), увеличените цени на вносните суровини, срива в строителството и проблемите в европейската икономика, които намаляват поръчките от чужбина (особено в автомобилната промишленост). Тоест макрорамката в частта за инвестициите е объркана и там спадът ще бъде поне 4 милиарда евро, а не 1 милиард", смята Василев.
ПЪЛНИЯТ МУ АНАЛИЗ ТОЧКА ПО ТОЧКА – ТУК!
