Парламентът одобри на второ четене т.нар. втори удължителен бюджет - законовите промени, които позволяват на държавата да продължи разплащанията си и след 31 март при липсата на приет редовен бюджет. Мярката ще действа до окончателното приемане на бюджета за 2026 г.
С приетите текстове се разширяват най-вече финансовите възможности на общините. Депутатите дадоха право целевата субсидия за капиталови разходи да бъде пренасочвана към други разходи, включително за неотложни текущи ремонти - на общински пътища, улична мрежа и публични сгради. Условията за това ще се определят от Министерския съвет. Освен това местните власти ще могат да използват и преходните си остатъци над досегашните лимити. Още: Законова поправка може да хвърли един милион българи в дългова спирала
Рисковете
Служебният финансов министър Георги Клисурски предупреди, че подобна практика крие рискове. По думите му средствата, предвидени за инвестиции като строителство на детски градини, могат да бъдат пренасочени към текущи дейности, което би забавило важни проекти.
От Фискалния съвет обаче оцениха промените като разумни, тъй като според тях те осигуряват по-голяма предвидимост и гъвкавост за общините в условията на несигурна бюджетна рамка. Още: Радар за икономика: Най-важните новини на 17 март 2026 г.
С измененията парламентът даде възможност на правителството да започне преговори за заем до 3.26 млрд. евро по инструмента SAFE на Европейската комисия, насочен към подкрепа на отбранителната индустрия. Евентуалното споразумение ще подлежи на последваща ратификация от Народното събрание.
Одобрено бе и предложение на Делян Добрев за издаване на държавни гаранции в размер на близо 91.9 млн. евро. Средствата са предназначени за разширяване на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" като част от проекта за т.нар. Вертикален газов коридор, който свързва няколко държави в региона.
Депутатите подкрепиха и идея на "Има такъв народ" за увеличаване на данъчната ставка върху хазартните игри чрез т.нар. импулсни телефони от 15% на 20%. От финансовото министерство обаче отбелязаха, че ефект върху приходите не се очаква, тъй като към момента в страната няма активни лицензи за подобна дейност. Още: Положението с общините е закърпено: "Удължителният бюджет" мина на второ четене през комисия
Частично бе прието и предложение, свързано с обмена на информация между банките и Националната агенция за приходите. Според новите текстове финансовите институции ще трябва поне веднъж седмично да предоставят данни за откритите клиентски сметки и за ПОС терминали. В замяна банките ще получават информация от НАП за заетостта на клиентите с цел по-точна оценка на кредитоспособността им.
