Правителството планира да запази минималната работна заплата на ниво 620,20 евро през целия период 2026-2028 г., като същевременно подготвя въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители и работещите в съдебната система. Промените са заложени в указания на вицепремиера Гълъб Донев до министрите във връзка с подготовката на бюджета за 2026 г.
Документът очертава и основните параметри, върху които ще бъде изготвена средносрочната бюджетна прогноза за следващите две години.
Една от най-съществените промени е свързана с минималната заплата. В момента нейният размер се определя по формула в Кодекса на труда и всяка година се актуализира до 1 септември на база 50% от средната работна заплата за предходните 12 месеца, за които има налични данни. Новите разчети обаче показват, че това правило вероятно ще бъде временно замразено. Още: България запазва тайната на заплатите още няколко месеца
Кабинетът възнамерява и да увеличи максималния осигурителен доход до 2300 евро от 1 август тази година, като размерът му ще остане непроменен и през 2027 и 2028 г.
От същата дата започва и поетапно въвеждане на лични осигурителни вноски за служителите по Закона за държавния служител и заетите в съдебната власт. Предвижда се осигурителната тежест да се разпределя в съотношение 80:20 между работодател и служител. Това е значително по-радикален подход от предложенията на опозицията, които в момента се обсъждат в Националния съвет за тристранно сътрудничество и предвиждат значително по-малък личен принос.
Разликата е, че правителството планира едновременно с въвеждането на личните вноски да компенсира служителите чрез увеличение на възнагражденията им, така че нетният им доход да не бъде намален. Подобен механизъм би повишил осигурителния доход на засегнатите служители и съответно бъдещите им пенсии, обезщетения за майчинство и болнични.
"Работим по вариант, с който да постигнем равнопоставеност, без да отнемаме права и без да намаляваме доходи. Това е социална справедливост в действие", заяви Гълъб Донев в началото на заседанието на тристранката. Още: КНСБ иска 700 евро минимална заплата от 1 януари
Промените няма да обхванат служителите в МВР и Министерството на отбраната. Причината е, че те се осигуряват в отделен фонд на държавното обществено осигуряване, като за тях държавата и сега внася по-високи осигурителни вноски.
Според разчетите осигуровките ще бъдат разпределени по следния начин:
За фонд "Пенсии" при родените преди 31 декември 1959 г. общата вноска остава 19,8%, от които 15,8% за работодателя и 4% за служителя.
За родените след тази дата, които се осигуряват и в универсален пенсионен фонд, вноската ще бъде 14,8%, разпределена между работодател и служител в съотношение 11,8% към 3%. Още: Правителството променя минималната работна заплата с нова формула
За фонд "Общо заболяване и майчинство" общата вноска ще бъде 3,5%, като 2,8% ще са за сметка на работодателя и 0,7% за служителя.
За фонд "Безработица" ще се внася общо 1%, от които 0,8% от работодателя и 0,2% от служителя.
Вноската за фонд "Трудова злополука и професионална болест" остава изцяло за сметка на работодателя в размер на 0,7%.
Здравната осигуровка ще остане 8%, като и при нея ще се прилага съотношение 80:20 - 6,4% за работодателя и 1,6% за служителя. Още: "Инфлацията няма да се спре с държавна намеса": Икономисти предлагат замразяване на заплатите
За универсалните пенсионни фондове вноската се запазва на 5%, разпределена между работодател и служител съответно 4% към 1%.
От 1 януари 2027 г. е предвидено постепенно увеличение на личния дял в осигуровките, докато се достигнат нивата, които важат за останалите работещи в страната. Конкретният график за това все още не е публикуван. Още: Възможно ли е: След 4 г. минимална заплата 1000 евро, а средна - 2225 евро
В указанията е записано още, че през 2026 и 2027 г. възнагражденията на засегнатите категории служители ще бъдат компенсирани така, че нетните им доходи да останат без промяна. Как точно ще бъде приложен този механизъм предстои да стане ясно на по-късен етап.
