Бюджетният дефицит на Русия за 2026 година вече е над 50% по-висок, отколкото руското финансово министерство беше предвидило за тази година. При това "постижението" е факт за само половин година. Колко е сложно положението е видно от следното - натискът върху пазара на облигации на федералния заем (ОФЗ) принуди финансовото министерство да спре аукционите през юли, точно когато нуждата да се намерят допълнително пари расте, коментира Frontline Monitor.
Още: Данните за първите 6 месеца на годината чертаят мрачна картина за руската икономика
Числата
За първите шест месеца на годината руският федерален бюджет събра 18,622 трлн. рубли приходи и извърши разходи за 24,353 трлн. рубли. Това значи дефицит от 5,731 трлн. рубли или 2,5% от БВП. Той е с 2,345 трлн. рубли по-голям от дефицита за същия период на 2025 г. и вече превишава с 51% заложения за цялата 2026 година дефицит от 3,786 трлн. рубли.
В опит да успокои малко духовете, руското финансово министерство каза, че са плащани аванси по държавни договори, само че числата сочат, че възстановяването на баланса през второто полугодие изисква или по-високи приходи, или по-малко и по-бавно плащане на разходи, или да бъдат взети повече заеми. А руската икономика е под постоянен натиск заради войната в Украйна - ОЩЕ: Това ще е "унищожение": Кметът на Москва се обяви срещу военната икономика, Украйна удари сериозно руския износ на зърно (ВИДЕО)
Сравнението с 2025 г. подчертава колко бързо се разширява фискалният натиск. Тогава годишният дефицит достигна 5,7 трлн. рубли, почти 5 пъти над първоначалната цел и най-високото равнище след 2020 г., когато избухна ковид пандемията. Руският бюджет за 2026 г. трябваше да намали разликата, но разходите надхвърлиха прихода с 1,7 трлн. рубли още през януари. До края на април натрупаният дефицит нарасна до 5,877 трлн. рубли, през май премина 6 трлн. рубли, а юнският месечен излишък само го намали до 5,731 трлн. рубли.
Опцията "заеми" - лоша работа
Русия все още има дълбок вътрешен пазар и нисък държавен дълг спрямо повечето от големите икономики. Според обобщение на The Moscow Times през 2025 г. Министерството на финансите е пласирало 6,7 трлн. рубли ОФЗ брутно или около 5,5 трлн. след падежите, като освен банки купувачи са били инвестиционни и пенсионни фондове, застрахователи и частни инвеститори. Следователно описаното затруднение от юли не доказва изчерпване на възможностите да се вземат дългове. То показва, че при настоящите лихви и очаквания инвеститорите искат цена, която министерството засега не приема.
Първоначалният план предвиждаше Русия да привлече около 4,4 трлн. рубли от ОФЗ с държавни облигации. През пролетта този механизъм все още работеше. На 17 юни ведомството пласира ОФЗ за 120 млрд. рубли и вече беше изпълнило почти целия план за второто тримесечие. Само няколко дни по-късно обаче пазарът рязко се обърна. Индексът на държавните облигации RGBI записа най-големия си дневен спад от септември 2022 г., а доходността на дългосрочните книжа достигна около 15,5%.
На 24 юни Русия отмени аукцион за първи път от 2 години, като посочи повишената пазарна волатилност. На 1 юли тя успя да продаде едва 10,4 млрд. рубли по номинал, най-слабият резултат от близо година. Следващият аукцион, насрочен за 8 юли, отново беше отменен. На 15 юли предложената емисия с плаващ купон не намери достатъчно заявки на приемливи за министерството цени. Пет дни по-късно Русия прекрати аукционите за неопределено време "в интерес на стабилизирането на пазарната ситуация".
За третото тримесечие са планирали продажби на ОФЗ в размер на 1,5 трлн. рубли, като до спирането са реализирани само 10,4 млрд. рубли.
Още: Русия гори, бизнеси фалират. Путин: Стабилни сме, кризата е временна (ВИДЕО)
Проблемът не е просто цената, която инвеститорите искат. Банковата система, основният купувач на ОФЗ, изпитва сериозен недостиг на ликвидност. Парите в брой извън банките се увеличиха с над 17% на годишна база и преминаха 19 трлн. рубли, след като домакинства и фирми започнаха да държат повече кеш заради прекъсвания на мобилния интернет, опасения за електронните плащания и промени в данъчното поведение. До юни това създаде ликвиден дефицит от около 2 трлн. рубли.
Данните на Централната банка на Русия сочат, че към 28 юли вземанията на централната банка от кредитни институции по операции за предоставяне на ликвидност са достигнали близо 6,77 трлн. рубли. Нетният дефицит на ликвидност в системата е бил около 2,21 трлн. рубли. Това не означава, че банките са останали без средства за нормалната си дейност, но означава, че имат по-малък буфер за едновременно разширяване на кредитирането и покупка на големи количества нов държавен дълг.
Финансовият директор на Сбербанк Тарас Скворцов описа ограничението директно: банките разполагат с пари преди всичко да дават заеми на клиентите си, а ОФЗ се купуват без специална премия, когато има свободна и предвидима ликвидност. "Днес ситуацията е обратната", каза той, цитиран от Ройтерс, като добави, че "цялата надежда" е за някаква подкрепа от Централната банка. Изказването е показателно, тъй като Сбербанк е най-голямата руска банка и традиционно държи значителен дял от първичния пазар на държавен дълг.
Централната банка вече предоставя тази подкрепа чрез репо и обезпечени кредити. Механизмът позволява на банките да заложат ОФЗ и други допустими активи срещу рублево финансиране. Така бюджетът може косвено да получава ресурс през баланса на банковата система, без Руската централна банка да купува директно новите облигации. Каналът обаче не е безплатен: той увеличава зависимостта на банките от регулатора и добавя ликвидност в икономика, в която бюджетните разходи вече поддържат силно парично търсене.
Още: Bloomberg: Путин е предупреден от експертите си - Русия не издържа харчовете за войната в Украйна
На 24 юли Руската централна банка понижи основната лихва с 0,25% до 14%, но предупреди, че ако от държавния бюджет се харчи по-щедро, ще трябва разхлабване на паричните условия. Гуверньорът Елвира Набиулина заяви, че фактическите разходи са много над равнищата от предишни години и че очакваният структурен дефицит е по-висок от заложения. При равни условия това принуждава централната банка да ограничава по-силно растежа на частното кредитиране, за да не допусне бюджетното харчене да се превърне в нова инфлационна вълна.
На 10 юни Държавната дума даде на правителството право да увеличава разходите и държавния дълг над ограниченията в бюджетния закон без обичайната продължителна процедура за поправка.
По-високите цени на петрола могат временно да подобрят постъпленията, но не премахат риска от по-слаби приходи извън петролния и газов сектор. Забавянето на икономиката, влошаването на корпоративните кредитни портфейли и исканията за преструктуриране на заеми ограничават данъка на печалбата и потреблението. В същото време държавата плаща субсидии и компенсации на рафинериите и горивния пазар, включително след щети и производствени прекъсвания, причинени от украински удари с дронове.
Данни от руския правителствен портал предполагат разходи от 45,11 трлн. рубли и дефицит около 4,83 трлн. рубли. Частните оценки са по-високи: експерти на Газпромбанк допускат разлика между 6,5 и 7,5 трлн. рубли, ако разходите надхвърлят закона с 3–4 трлн. рубли и приходите отслабнат наесен.
Още: Колко пари е струвала войната в Украйна на руснаците: Данните до последната копейка
Източник: Frontline Monitor
