"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Чували сме какви ли не истории за бедни деца, особено от крайните квартали в Бразилия, които като деца са пътували по няколко часа на посока, за да стигнат до тренировка. Нямали са пари за топка, обувки, а понякога дори и за храна. Но именно това е възпитало у тях дисциплина и ги прави толкова добру футболисти. Но понякога именно бедността и липсата на обикновени неща оставя такава празнина, че не може да бъде запълнена цял живот. Такава е историята на Андерсон, най-добре познат от годините си в Манчестър Юнайтед.
Андерсон заминава за Европа едва на 18
Андерсон е роден през 1988 г. в Порто Алегре, Бразилия. Семейството му било бедно и той се лишавал до такава степен, че когато отива в Англия, развива обсесия към Макдоналдс. Още от малък, Андерсон прелива от талант. Бразилецът започва да тренира когато е едва на 5 години. Юноша е на Гремио, къдерто прави професионалния си дебют едва на 16 години. А през 2006 г., когато е на 18, заминава за Европа и започва да ограе в Порто.
По добър от Уейн Рууни?
След само година в Порто, Андерсон привлича вниманието на един от най-големите клубове в света - Манчестър Юнайтед. Тогава треньор на "червените дяволи" е великият сър Алекс Фъргюсън. Години по-късно, в автобиографията си Фърги азказва как е решил да вземе Андерсон на "Олд Трафорд": "Изпратих Мартин (брата на Фъргюсън) да го гледа във всеки мач в продължение на четири или пет седмици. Мартин каза: "Алекс, той е по-добър от Рууни!" "За бога, не казвай това", отвърнах му аз. "Ще трябва да е добър, за да бъде по-добър от Рууни". Мартин беше непреклонен".
Андерсон подписва с Манчестър Юнайтед
И Така, ненавършил 20 години, Андерсон пристига в Манчестър Юнайтед. Записва 38 мача в първия си сезон, 24 от които във Висшата лига. Но това си остава кампанията му с най-много появи на терена за "червените дяволи". Андерсон е преследван от множество контузии, които не му позволяват да влезе в оптимална форма. Но той има по-голям проблем - дисциплината. В общата биография с брат си, Рафаел да Силва (десен бек на Манчестър Юнайтед по онова време) разказва за проблемите на Андерсон с храненето.
Андерсон скачаше импулсивно и крещеше "Макдоналдс, Макдоналдс"
"Бяхме в автобуса на отбора и се возехме по магистралата, а Андерсон скачаше импулсивно и крещеше "Макдоналдс, Макдоналдс". Човекът беше луд, но аз го обичам. Дай му футболна топка и той просто щеше да играе свободно. И понякога, ако имаше добър набор от мачове, можеше да играе толкова добре, колкото всеки друг играч в лигата. Той получи много сериозни контузии и след това проблемите му с храненето започнаха да му влияят.
Не беше случайно, че най-добрата му форма дойде, когато имаше много мачове, защото тогава не можеше да яде толкова много. Ще кажа нещо за Андерсон - ако беше ппрофесионалист, можеше да бъде най-добрият в света".
Андерсон има завидна визитка
Визитката на Андерсон не е никак скромна. За осемте си години в Манчестър Юнайтед, той може да се похвали със 181 мача, 9 гола и 21 асистенции. Спечелил е 4 пъти Висшата лига, по 2 пъти Купата на лигата и Къмюнити Шийлд и по веднъж Шампионска лига и Световното клубно първенство. Получава и наградата "Голдън бой" за 2008 г. Други носители на този приз са Лионел Меси, Уейн Рууни, Серхио Агуеро, Сеск Фабрегас, Килиан Мбапе, Пол Погба, Ерлинг Холанд, Джуд Белингам и още много други футболисти, които ще останат в историята на футбола.
Отделно Андерсон е печелил 2 пъти шампионата на Португалия, по веднъж Купата и Суперкупата на страната и много трофеи на клубно ниво в Бразилия. А със "селесао" вдига и Копа Америка през 2007 г.
Андерсон приключва с футбола на 31 години
След като приключва с Манчестър Юнайтед през 2015 г., Андерсон се завръща в Бразилия, където играе за Интернасионал и Коритиба. През 2018 г. прекарва над 6 месеца без отбор, след което се присъединява към турския Адана Демирспор. И през лятото на 2019 г., само на 31 години, прекратява професионалната си футболна кариера. Андерсон със сигурност има за какво да съжалява, но едва ли се лишава от сън заради изборите си на младини.
И все пак, той можеше да се превърне в много повече от "Златно момче", ако се беше придържал към професионалните норми. Кой знае, може би щеше да завърши и като по-добър от Уейн Рууни.
Автор: Николай Илиев
ОЩЕ от "По следите на забравените": Цената на секундата: Историята на българския пилот, който караше твърде бързо за този свят
