Лидерите на НАТО се прибират по домовете си след годишната среща на върха в Анкара с усещането, че подобни форуми вече не си заслужават усилията - поне докато Доналд Тръмп е президент на САЩ, пише авторът Иво Даалдер в анализ за Politico.
Това пролича и от заключителното им изявление. Вместо традиционно да потвърдят, че следващата среща ще се проведе през следващата година в Албания, те се ограничиха до общата формулировка: "Очакваме с нетърпение следващата ни среща."
И с основание. Срещата в Анкара в много отношения се оказа пропусната възможност. Още: Хитростта на Ердоган: Как посрещна Тръмп като император в Анкара (СНИМКИ)
Тържествено озаглавената "Декларация от срещата на върха в Анкара" представлява документ от едва една страница и шест параграфа, изпълнен с общи формулировки, които не добавят нищо съществено. Макар според участници в тричасовото заседание на лидерите Тръмп да е демонстрирал добро настроение и дори да е похвалил съюзниците за увеличените разходи за отбрана, малко по-късно, пред камерите, той отправи серия от остри нападки именно към тях.
Американският президент разкритикува Великобритания, Франция, Германия и Белгия, че не са помогнали достатъчно по време на войната с Иран. Нарече испанците "безнадеждни, лоши хора" и настоя за незабавно прекратяване на търговията със страната. Освен това отново заяви, че Гренландия трябва да стане част от Съединените щати, тъй като е "изключително важна" за Америка, но "не е важна за Дания".
Не е изненадващо, че все повече лидери в НАТО започват да смятат, че ежегодните срещи на върха са грешка и че алиансът трябва да се върне към практиката те да се провеждат само при необходимост.
Всъщност така беше допреди няколко години. Именно при бившия генерален секретар Йенс Столтенберг срещите на върха се превърнаха в ежегодно събитие. Като бивш министър-председател на Норвегия той смяташе, че Алиансът има нужда лидерите му да се събират редовно. Наследникът му Марк Рюте споделяше същото виждане. Поне досега. Още: Ердоган с необичайни луксозни подаръци за лидерите на НАТО (СНИМКА)
Бившият премиер на Нидерландия направи всичко възможно срещата в Анкара да премине без сътресения. Той защити решението на Тръмп да започне войната срещу Иран въпреки позицията на почти всички останали държави от НАТО. Два пъти посети Вашингтон, за да убеждава американския президент в значението на Алианса. А когато Тръмп заяви, че "сериозно обмисля" изтегляне на САЩ от НАТО заради отказа на европейците да се включат във войната срещу Иран, Рюте отново замина за Вашингтон, за да подчертае колко ключови са европейските бази и въздушно пространство за американските военни операции.
Само месец преди срещата той отново беше във Вашингтон, където по време на среща в Овалния кабинет използва специално изработени табла със златисти надписи, за да похвали Тръмп за усилията му да убеди съюзниците да увеличат военните си бюджети. Дори в Анкара Рюте призова американския президент "да се възползва от победата", тъй като именно неговият натиск е направил НАТО по-силен чрез значително по-високите разходи за отбрана.
Всички тези усилия постигнаха основната си цел. Срещата премина спокойно. Както се изрази външният министър на Литва, тя беше "възможно най-скучната".
Но именно тук е проблемът. Още: "Не Ви ли унижава?": Датски журналист предизвика Рюте с въпрос за Тръмп (ВИДЕО)
Срещите на върха не съществуват, за да бъдат скучни. Трудно може да се оправдае събирането на 32 държавни и правителствени ръководители, придружени от многобройни делегации, за два дни и огромни разходи, ако единствената цел е да не възникнат конфликти.
Подобни форуми имат далеч по-важна роля - да разрешават различията между съюзниците, да вземат стратегически решения и да определят бъдещия дневен ред на организацията. НАТО не прави изключение.
Срещата в Мадрид през 2022 г. принуди съюзниците да осъзнаят възраждането на военната заплаха от Русия и доведе до приемането на нова стратегическа концепция, която отново определи Москва като основната заплаха за сигурността на Алианса.
Година по-късно във Вилнюс беше одобрен първият след края на Студената война цялостен план за отбраната на цялата територия на НАТО. Още: След срещата на върха в Анкара: Европа и САЩ не рухнаха, Русия остава най-голямата заплаха
Дори срещата в Хага през 2025 г. имаше конкретен резултат, след като европейските държави бяха принудени да отговорят на искането на Тръмп да увеличат разходите си за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт.
Анкара обаче не донесе подобен пробив.
Да, бяха договорени някои необходими подобрения във военните способности, а Рюте може да отчете като успех рекордното увеличение на разходите за отбрана след предишната среща. Но липсваха големи политически решения и нова стратегическа визия за развитието на Алианса.
Според автора това не е било неизбежно. Още: Американската армия в Европа: Тръмп за малко да каже какво ще прави
Вместо да изразходват толкова политическа енергия в опити да успокоят Тръмп, генералният секретар и останалите лидери можеха през последната година да изготвят подробен план за постепенното поемане на основните отбранителни функции на НАТО от европейските държави.
Такъв план би трябвало ясно да посочи кога Европа ще поеме въздушните, морските и сухопътните сили, които Съединените щати постепенно ще изтеглят, как ще бъдат компенсирани американските способности в областта на разузнаването, наблюдението и разузнавателното осигуряване, както и как европейските съюзници ще заменят американските офицери на ключови командни позиции в интегрираната структура на НАТО.
Подобна идея всъщност беше предложена още в началото на миналата година от германския министър на отбраната Борис Писториус. Тогава обаче тя беше отхвърлена от опасения, че може да даде повод на Вашингтон да изтегли войските си от Европа.
Според автора тези страхове вече са безпредметни. Още: Тръмп похвали НАТО: Изминахме дълъг път, хората разбират, че САЩ бяха третирани несправедливо
Доналд Тръмп не се нуждае от оправдание, за да намали американското военно присъствие на континента. Процесът вече е започнал.
Новата реалност е, че Съединените щати вече не могат да бъдат възприемани като напълно надежден съюзник. Дори бъдещ американски президент отново да потвърди ангажимента на Вашингтон към НАТО и към член 5 от Северноатлантическия договор, Европа трябва да поеме значително по-голяма отговорност за собствената си отбрана.
Именно управлението на този преход - от НАТО, доминирано от САЩ, към Алианс, в който Европа носи водещата тежест - е най-важната задача пред организацията. А за нейното изпълнение не е необходимо държавните лидери да се събират всяка година.
