България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
10 юли 1901 г.: Умира Васил Друмев
На този ден през 1901 г. (по стар стил) умира бащата на българската белетристика - Васил Друмев. По нов стил датата на неговата смърт е 23 юли. Той остава в историята като писател, духовник, деец на националнореволюционното движение и държавник. Друмев е един от основателите на Българското книжовно дружество, днешната Българска академия на науките. Той става председател на БАН през 1898 година.
Точната дата на раждането му не е известна - известно е, че роден около 1840 - 1842 г. в град Шумен. Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов. След това с малки прекъсвания Васил Друмев продължава образованието си в Одеската духовна семинария.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
Повлиян от Георги Раковски, Друмев участва в Първата българска легия в Белград през 1861 г. В боевете с турския гарнизон в сръбската столица той проявява изключителна смелост. По това време Васил Друмев се сближава с Левски, Стефан Караджа, както и с други български революционери.
През 1862 г. след разпускането на легията той се прехвърля в Русия. Там продължава образованието си в Киевската духовна семинария. Няколко години по-късно се установява в Браила. Участва активно в основаването на Българското книжовно дружество.
Васил Друмев е ръкоположен за йеродякон през 1873 година. Година по-късно е повишен в епископски сан и приема името Климент Браницки (а по-късно става Климент Търновски). Климент става заместник на русенския митрополит в Тулча. Той заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария, намиращ се край Лясковец.
Климент е избран за търновски митрополит през 1884 година. Паралено с това, той участва активно и в обществено-политическия живот на Княжеството. През 1879 година Васил Друмев е избран за депутат в Учредителното събрание и в Първото Велико народно събрание. Застава начело на българските правителства в периода 1879 - 1880 г., както и през 1886 г.
Като изявен русофил Васил Друмев категорично се обявява против външнополитическата линия на Регентството, против първия стамболовистки режим, както и против политиката на княз Фердинанд I. Заради русофилските си възгледи Друмев е подложен на репресии и преследвания.
Прочетете също: 20 юни в историята: Умира екзарх Йосиф I
С подкрепата на руския политически елит Друмев застава начело на българската парламентарна делегация в Петербург през лятото на 1895 г. Неговата задача е да работи за сближаване на двете държави, които още през ноември 1886 г. прекъсват официалните си политически взаимоотношения.
Въпреки че мисията му е увенчана с успех, години по-късно Друмев дълбоко съжалява. След като княз Фердинанд I не променя отношението си към Русия, Друмев остава разочарован, осъзнавайки че именно с действията си е допринесъл и за признаването на княза за законен владетел на България.
Васил Друмев, който остава в историята като родоначалника на българската белетристика, е автор на първата българска оригинална повест "Нещастна фамилия". Повестта "Ученик и благодетели или чуждото си е чуждо" и драмата "Иванку, убиецът на Асеня I" също са част от творчеството му.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
