"ВАР-ът на Actualno" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
"Футболът е изпитание за характера." Това гласеше една от бележките, оставена от националния отбор на Иран след последния мач от груповата фаза на Световното първенство по футбол в САЩ, Мексико и Канада. Разочарованията са нещо очаквано на подобен форум. За всеки момент на слава има и история за лош късмет, за нация, оставена да оплаква своето нещастие и несправедливостите, довели до нейния провал. Но малцина могат да се сравнят с жестокия начин, по който протече и приключи участието на Иран на Мондиал 2026.
Иран беше ограбен от магията на световното първенство
Всъщност участието на Иран на Мондиала можеше да приключи, още преди да е започнало, защото политика отново се намеси в спорта. Въпреки че се класираха съвсем честно за четвъртото си поредно първенство, появата на "лъвовете" до последно беше под въпрос заради разярилата се военна ситуация. Седмици преди старта на турнира, САЩ нанесоха съвместни въздушни удари срещу страната заедно с Израел. Президентът Доналд Тръмп заяви, че Иран е добре дошъл да участва, но намекна, че може да не е подходящо за тях да играят на американска земя "заради собствения им живот и безопасност". Освен това, 11 членове от иранския щаб получиха отказ за виза, а предварително отпуснатата квота билети за фенове беше внезапно анулирана. От Иранската футболна федерация все пак останаха категорични, че няма да се откажат от правото си на участие, но стартираха процедура по преместване на мачовете им на територията на Мексико.
ОЩЕ: Унижението на Иран: Случилото се на световното ще носи още страдания на света
Това им искане беше бързо отхвърлено, но тренировъчната им база беше преместена от Аризона в Тихуана, Мексико. Решението беше като нож с две остриета, тъй като впоследствие те се сблъскаха със сериозни ограничения при пътуването. На тима му беше позволено да влиза в САЩ едва в деня преди първите си два мача и, съгласно условията на визите им, трябваше да напуснат страната веднага след края на двубоя. За сравнение, всички останали отбори пристигаха 1-2 дена по-рано, за да се климатизират и свикнат с обстановката, и напускаха на следващата сутрин, след като са се възстановили.
Политиката победи Иран на Мондиал 2026
Въпреки хаоса, с който се сблъска Иран, отборът постигна достойно равенство 2:2 с Нова Зеландия в първия си мач. Ситуацията се повтори при втората среща на "персийските гепарди". Белгия вече беше пристигнала ден преди на Иран да бъде разрешено да пътува за мача! Въпреки това футболистите на Амир Галинуи успяха да извлекат максимума и от този двубой, като завършиха наравно 0:0. В крайна сметка хаосът и драмата, които съпътстваха Иран извън терена на това Световно първенство, не можеха да се сравнят с тези на самия терен. Изправен пред безпрецедентни предизвикателства още преди да се докосне до топка, иранците се бяха изкачили до позиция, в която мястото в елиминациите беше на една ръка разстояние - само за да им бъде отнето в последния момент... не веднъж, а два пъти.
Тъй като за трети пореден мач им беше отказано разрешение да пренощуват в САЩ, иранците трябваше да кацнат в Тихуана в ранните часове на събота сутринта. Но "персийските гепарди" нямаха намерение да се откажат и добре знаеха, че след равенствата срещу Нова Зеландия и Белгия, ще им трябва победа над Египет, за да си осигурят историческо първо участие в елиминационната фаза. Атмосферата в Сиатъл беше напрегната още преди началото на мача заради провеждането на ежегодния PrideFest на LGBTQ+ обществото. Както е известно, в Иран хомосексуалното поведение е криминализирано и може да доведе до тежки наказания съгласно правната система на страната.
Отборът направи всичко по силите си
Мачът започна трудно за иранците, тъй като изостанаха в резултата рано, но след това реагираха добре и въпреки че Мехди Тареми пропусна дузпа, Рамин Резаеян изравни с хитър удар от остър ъгъл. Резултатът остана такъв до добавеното време на второто полувреме, когато Шоджа Халилзадех вкара топката в мрежата след суматоха в наказателното поле. В стадиона в Сиатъл избухна бурна радост, след като защитникът класира Иран за първи път в елиминациите. Но радостта на иранците бързо се превърна в разочарование, когато ВАР отсъди, че Халилзадех е бил в засада при подготовката на атаката. Повторенията показаха, че решението е било на косъм, като Халилзадех е бил в засада с едва един милиметър. Дори и тогава Иран не се предаде. В седмата минута от добавеното време Саид Езатолахи си помисли, че е отбелязал невероятен победен гол, но видя как мощният му удар с глава се отби от напречната греда и прелетя над нея.
Изведнъж съдбата на Иран беше в ръцете на другите. Иран трябваше да чака до последните мачове от груповата фаза, за да разбере каква ще бъде съдбата му. Но с напредването на съботния ден тези надежди започнаха да се разпадат. Първо Хърватия победи Гана, а след това Конго надделя над Узбекистан. Това остави надеждите на Иран да зависят от това мачът между Алжир и Австрия в Канзас Сити да не завърши с равенство. Победа за която и да е от двете страни би била изгодна за "лъвовете". Иранската държавна телевизия дори излъчи репортаж на арабски език, в който призова Алжир да помогне на "братска мюсюлманска нация", като победи отбора на Ралф Рангник.
Повторение на "позора в Хихон"?
Двубоят имаше и допълнителна тежест. Алжир беше жертвата на "Позора в Хихон" по време на Световното първенство през 1982 г., когато Австрия и Западна Германия сякаш се бяха сговорили да изиграят безразличен мач, в резултат на който и двата отбора продължиха напред, а африканският тим отпадна. Скандалът накара ФИФА да промени правилата на турнира, така че последните мачове в групите да се играят едновременно. Четиридесет и четири години по-късно Алжир и Австрия знаеха, че по една точка ще им бъде достатъчна, за да си осигурят безопасно преминаване към фазата на елиминациите, а за Иран страхът сигурно е бил, че двата отбора ще спрат да играят и ще сключат свой собствен пакт за равенство.
ОЩЕ: Меси крачи към нова световна титла, Роналдо си отива вкъщи | Точно попадение
През първия час нямаше почти никакви признаци за това. Два пъти Австрия поведе в резултата и два пъти Алжир изравни. И двата отбора се бореха смело. След като играта бе възобновена след почивката за хидратация през второто полувреме, се появи първият намек за примирие - странични пасове следваха един след друг, а интензивността на мача спадаше. Но нещата не останаха така. Далеч не.
"Асене, върни"
Когато мачът навлезе в добавеното време, Иран сигурно се е страхувал от най-лошото. Тогава, в 93-тата минута, Рияд Марез (Тодор Радомиров) се откъсна и изведе Алжир напред в резултата. Това вероятно е предизвикало сцени на бурен възторг сред иранските редици, които гледаха мача по телевизията в лагера си в Мексико. 3:2 и Иран продължаваше напред. Или поне така си мислеха. Но драмата не свърши дотук. Съотборниците на Марез го заобиколиха и с покрити с ръка усти започнаха да му обясняват нещо, без особена радост в действията им. След това Австрия се хвърли в атака в търсене на изравнителен гол и го отбеляза чрез удар с глава на напълно непокрития Саша Калайджич само няколко секунди преди края. За втори път в рамките на 24 часа радостта на Иран беше отнета в последния момент. Нямаше ги само Сашо Диков и Асен да върне, за да се разследва този спорен финал на мача, който целия свят видя.
Така, въпреки че спорното участие на Иран приключи безславно, сякаш тяхната кампания и случилото се между Алжир и Австрия дълго ще се коментират. Изглежда, обаче, не и от хората, които трябва да го правят. Докато иранския щаб бе подложен на безкрайни трудности, нито един член на някой от 47-е останали отбори не коментира неравенството. Да, политическата ситуация е жестока, но тя няма нищо общо със спорта и футболът (уж) обединява.
ОЩЕ: Скандал на Мондиал 2026: Брутална телевизионна цензура застигна селекционер
Иран не остави отбора просто да играе
За капак на всичко, през цялата групова фаза изглеждаше, че Иран не пропусна възможност да отправи много публични упреци към САЩ. Тази демонстрация на пафос беше може би най-добре изразена чрез ръчно написаните писма, оставяни в съблекалнята след мачовете срещу Белгия и Египет, както и чрез поредица от публикации в социалните мрежи на националния отбор. Например, посланието, разпространявано от Иранската футболна федерация в навечерието на двубоя с Египет, не можеше да бъде по-категорично. Тимът игра в памет на 168-те деца, убити в начално училище в първия ден на конфликта между САЩ и Иран в края на февруари. "Отборът, който никога не порасна", гласеше публикацията, до имената и снимките на 11 деветгодишни деца.
На друга снимка се виждаха Тареми и останалите членове на отбора, застанали пред разноцветни детски раници, като символичен жест в памет на жертвите на атаката в Минаб. По улиците около стадион "Лумен Фийлд" преди началото на мача срещу Египет реториката не можеше да бъде по-различна. Противниците на Ислямската република Иран демонстрираха с транспаранти, привличащи вниманието към зверствата, извършени от правителството, и призоваха за смяна на режима. Хиляди протестиращи бяха убити по време на антиправителствените демонстрации през януари, когато силите за сигурност приложиха смъртоносна сила, за да потушат най-голямото въстание в страната от революцията през 1979 г.
По време на мачовете на Иран противниците на правителството освиркваха националния химн. Други развяваха предреволюционните знамена с лъва и слънцето, които се превърнаха в символ на съпротивата срещу сегашните управляващи. Нито пък завръщането на Иран у дома ще ги накара да млъкнат. Самият факт, че Иран стигна толкова близо до класирането, е забележителен сам по себе си, като се имат предвид уникалните препятствия, които трябваше да преодолее. На терена иранските играчи показаха голяма борбеност, като се представиха както трябваше въпреки трудните обстоятелства. Все пак е трудно да се отървем от усещането, че отборът е бил много удобен пропаганден инструмент за иранския режим, който случайно се намира във война със страната, която неохотно ги е приела като гости на Световното първенство това лято. За Иран футболът наистина се превърна от "красива игра" в "изпитание на характера", не само на терена, а и на политическото поле. Дали "персийските лъвове" бяха обрани на терена е спорен въпрос, но те със сигурност бяха ощетени от магията на световното първенство. А въпросът какво направи ФИФА, освен да се подмазва на Тръмп, дори няма да защо да се коментира.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "ВАР-ът на Actualno": Защо България пак е пред телевизора за Световното, докато държави с население колкото Люлин пишат история?
