Светът е футбол – вечно вярното клише, когато на всеки 4 години най-добрите отбори на планетата се събират на едно място и "воюват" за световната титла по футбол. Думичката "воюват" е ключова – защото би трябвало да се бориш с всички сили за най-ценния футболен трофей, но само в рамките на правилата. Само че твърде често правилата се оказват не твърди основи, а пожелателни мантинели, които могат да се огъват и чупят според желанията на най-силните.
Точно така се случи с отбора на Иран на Световното първенство по футбол в САЩ, Канада и Мексико. Иранците завършват на 33-то място на този шампионат – тръгват си непобедени. Но абсолютно спокойно може да се каже, че бяха брутално ощетени – ОЩЕ:
- Страшна драма: Съдбата на Иран на Световното по футбол се реши в последната секунда
- Аржентина мина на ходом през Йордания, Австрия и Алжир не се победиха в голова фиеста, но продължават напред
Никога досега в историята на първенствата не е имало случай, в който даден отбор да влиза за свой мач в държавата, в която ще се играе, в деня на самата среща. Нещо повече – влизането става след безпрецедентни многочасови проверки. След като изиграеш срещата, веднага трябва да си тръгнеш – няма време за възстановяване, за нищо. С други думи – нито се подготвяш нормално, нито можеш да починеш и да почнеш да се възстановяваш нормално за следващия мач. А в големия професионален спорт точно малките детайли са тези, които носят големите успехи – защото в днешно време професионалистите са толкова добри, че за да надделят над противника им трябва нещо малко повече. Който се е занимавал даже малко с професионален спорт или просто задълбочено е следил, знае много добре.
Какво им беше на иранците е достатъчно да се разбере като се чуят думите на капитана им Мехди Тареми. Защото спортът би трябвало да обединява, да носи мир. Вместо това ФИФА и САЩ направиха така, че една голяма държава, от която зависи много на планетата (Ормузкият проток е иранският коз – и Доналд Тръмп позволи на иранците сега да го играят постоянно), да бъде обидена и унижена. В колониален стил на гсподар и роб – именно това, което уж втората половина на XX век почна да изтрива като човешко поведение. Но не би – хора като Тръмп, хора като Владимир Путин, като Бенямин Нетаняху ни връщат обратно към закона на джунглата – с всичка сила.
🚨🇮🇷 BREAKING — Taremi:
— Pamphlets (@PamphletsY) June 27, 2026
“FIFA Should Stay Out Of Politics." pic.twitter.com/MhED2Zbnqk
“We want to send the message peace for the people in Iran, outside the Iran, for the FIFA”
— Area Sports Network (@AreaSportsNet) June 27, 2026
Mehdi Taremi talked about the treatment Team Melli is facing this World Cup, his frustrations on the lack of action taken to have Iran treated equally among the other countries, and the… pic.twitter.com/UxXERcYMd1
Дали случайно точно сега постигнатото примирие между Иран и САЩ не почна да се руши като кула от карти? Не знам, едва ли е заради футбола. Обаче футболът можеше да помогне за повече мир. Но поведението на ФИФА и САЩ спрямо отбора на Иран не е нищо друго, освен обида. А в Персия и в арабския свят такова отношение е близко до кръвната обида. И не се забравя, не се прощава, търси се разплата – ОЩЕ: Близкият изток отново гори: С "Иран вече няма да съществува" САЩ и Иран си размениха удари
Режимът на аятоласите в Иран е нещо ужасно – кървав отпечатък в човешката история, който трябва да си отиде. Но след като нямаш мозък да го свалиш и да го заличиш, нямаш мозък да начертаеш правдоподобен план и да жертваш необходимото за изпълнението му, по-добре не се захващай. Футболът е един от лостовете, които можеха да се използват за истинска промяна в Иран. Беше.
А след като искаш да се бориш с аятоласите на всяка цена, по-честно дори щеше да е Иран изобщо да не бъде допускан на световното. Само че на Тръмп не му стиска - единственото, което гледа, е как да изкара още и още от борсите. За себе си.
Автор: Ивайло Ачев
