Изследователи са установили, че вероятността от „мегаземетресение“, което може да удари света, е достигнала хилядолетен връх.
Вероятността от „мегаземетресение“,
Наблюденията показват, че вероятността от „мегаземетресение“, което да удари Калифорния, е достигнала хилядолетен връх. Това масивно земетресение има едно име: разломът Сан Андреас, който учените наблюдават и който е обвиняван за дългообещаното „Голямо земетресение“. Но от 1850-те години насам разломът остава зловещо тих, пише Earth.com.
ООН: Земетресенията във Венецуела са нанесли щети за $6,7 млрд.
Сега ново проучване твърди, че опасността вече не се ограничава само до този разлом. Данните показват, че напрежението е достигнало хилядолетния си пик и един планински проход може да повлияе на това дали към него ще се присъедини втори разлом, превръщайки едно вече мощно земетресение в нещо съвсем различно.
Предупреждението идва от екип, ръководен от д-р Лилиан Буркхард от Университета в Берн, Швейцария. Учените са се заели да измерят напрежението, което в момента се усеща върху двата основни разлома в региона.
Разломите са пукнатини, където плочите на земната кора се трият една в друга и се заключват. Докато те остават заключени, тектонично напрежение се натрупва в околните скали година след година. След това разломът се измества и цялото това натрупано напрежение се освобождава под формата на земетресение. В ново проучване учените са установили, че това натрупано напрежение е достигнало нива, невиждани в региона през последните 1000 години. Нещо повече, на някои места напрежението вече е надхвърлило най-високото ниво, регистрирано някога от модела за целия период.
Както е известно, два мощни разлома, които се сливат близо до прохода Кахон, където разкъсването на единия разлом може да се разпространи към другия, носят по-голямата част от това напрежение.
Геолозите казват, че има име за този тип връзка: „порта на земетресението“ – място, което определя дали разкъсването ще продължи при следващия разлом или ще спре. Затворената порта задържа земетресението в рамките на един разлом, което е лошо, но поносимо. Ако обаче я отворите, единият разлом ще прехвърли енергията си директно към следващия. Резултатът е, че двете земетресения буквално се сливат в едно.
Наблюденията показват, че „портите“ могат да се държат различно. Например, последното голямо земетресение тук, земетресението във Форт Техон от 1857 г., е изминало повече от 200 мили (320 км) по южната част на разлома Сан Андреас, преди да спре на прохода. Учените казват, че всеки път „портите“ се държат различно: отварянето им зависи от състоянието на разломите от двете страни на мястото на земетресението и тези условия се променят през вековете.
В ново проучване учените разработиха модел, който пресъздава хилядолетната история на земетресенията в региона, реконструирана от почвено радиовъглеродно датиране, дървесни пръстени и писмени записи за минали земетресения. Резултатите разкриха нещо неочаквано. Реалният риск зависи от два фактора: напрежението, което носи всеки разлом, и колко равномерно е разпределено между тях. Данните показват, че и двата разлома в момента изпитват пиково напрежение и че това се случва синхронно.
Земетресенията в Япония, САЩ и Венецуела: Сеизмолозите отговарят дали има връзка между тях
