Семената на повечето растения преминават през период на латентност (покой) след узряване. В този интервал от време семената губят много влага (иначе казано, се дехидратират), метаболизмът им се забавя и дишането им става много слабо. Този латентен период на покой на семената при някои видове растения може да продължи даже с години. Известни са обаче видове, които нямат период на покой на семената: тяхното покълване е възможно дори вътре в плода, разположен върху майчиното растение.
Продължителността на периода на покой може да се определи от настъпването на благоприятни условия за поникване. По този начин семената на някои растения не могат да покълнат без т. нар. яровизация. Яровизацията е периодът на престой на семената при определени ниски, често отрицателни температури.
Условия за покълване на семената
1. Определена температура
Много тропически растения покълват при температури не по-ниски от 25 градуса (кафето, много кактуси, орхидеи). Растенията от субтропичните и някои умерени райони обикновено покълват при температура 10-15 градуса (краставица, домат, патладжан). Растенията от чисто умерената зона покълват при различни температури: някои започват да покълват просто в началото на топлото време, през пролетта, други при температури над определена конкретна стойност.
2. Наличие на вода
Тъй като семената се дехидратират (обезводняват) по време на узряването, метаболитните процеси, необходими за растежа, изискват абсорбиране на вода. Водата прониква в семето, то набъбва, а масата и обемът му се увеличават няколко пъти. Тогава започва развитието на семенния зародиш и превръщането му в кълн.
3. Наличие на кислород
Ембрионът вътре в семето е лишен от способността да фотосинтезира и се храни хетеротрофно – тоест, с готовите органични вещества на растителната маса, наречена ендосперм. За да получи енергия, той използва дишане, което е невъзможно без кислород.
Семената на повечето растителни видове не се нуждаят от светлина, за да покълнат: те покълват както на светло, така и на тъмно. По правило семената покълват по-бързо и по-равномерно на тъмно, отколкото на светло. Има обаче растения, чиито семена покълват само и единствено на тъмно (напр. дамаската челебитка, наречена още нигела или дамаска чернушка) или пък напротив - само на светло (петуния).
Видове покълване на семената
Има два вида покълване на семената: надземно и подземно.
Надземно покълване
При видовете с надземно покълване на семената първо започва да расте ембрионалното коренче. То разчупва обвивката на семето и излиза. Тъй като коренът има положителен геотропизъм (посока на растеж, обусловена от гравитацията), той расте надолу и прониква в почвата. След това коренът се изправя и носи семето вече нагоре. Обвивката на семето се разтваря и котиледоните (видове растения със специални тъкани за натрупване на вода, напр. кактусите) са изложени на светлина. Те стават зелени и започват да фотосинтезират. И ембрионалното стъбло, и ембрионалната пъпка растат: започват да се образуват истински листа. Надземното покълване е характерно за повечето двусемеделни растения.
Подземно покълване
При видовете с подземно покълване на семената също първо започва да се развива ембрионалното коренче, а около него има много малки допълнителни коренчета. При подземното покълване котиледоните не се изнасят на повърхността, но поради растежа на зародишната дръжка зародишната пъпка се появява над земята и дава началото на листата.
Подземното покълване е характерно за едносемеделните растения. Покълването на семената без котиледоните да се изнасят над повърхността на почвата също се наблюдава при някои двусемеделни растения, обикновено при такива с големи, тежки котиледони, като, например, дъба.
Младите растения, което се развива единствено от хранителните вещества на семето, се наричат кълнове. Когато първият лист на кълновете се появи над повърхността на земята, в него започва процесът на фотосинтеза. Кълнът се превръща в младо растение и продължава растежа си чрез синтезиране на органични вещества.
---
