Спасяването на диви животни: Как да им помогнем?

Най-важното при делфините: Оводняване на кожата

“Когато получим сигнал за делфин в беда винаги успяваме да намерим хора, които да помогнат. Например в случая с последния делфин, който бе заседнал в местността Ченгене скеле край Бургас, ни се отзоваха на помощ от рибарското сдружение “Морски сговор”. Те го насочиха и пуснаха обратно в морето, за да може да отплува”, разказва пред Actualno.com Милена Ярмова, която е главен експерт по биоразнообразие към местната администрация на РИОСВ в Бургас. Милена е завършила биология в Софийски университет и от близо 15 години е участвала в спасяването на хиляди бедстващи животни в района.

Какво трябва да се направи, когато има бедстващ делфин? “Едно от най-важните неща е кожата на делфина да се оводнява отгоре, за да не изсъхва от слънцето, което е много опасно. За целта може да се покрие с мокра кърпа и също да се залива с вода от морето отгоре”, споделя тя и си спомня за подобен случай преди няколко години със заседнал в плитчините край Царево делфин. Ярмова допълва, че не е добре да се струпват прекалено много хора около животното и че в повечето случаи най-бърза помощ, ако е по време на летния сезон, оказват спасителите по плажовете.

В повечето пъти, когато делфин се отклонява към плитчините или сушата, най-често става дума за ранени или болни животни. Понякога обаче делфинът може да е здрав, да се е заблудил и да се е отклонил от стадото. Ярмова обяснява още, че в Черно море се срещат три вида делфини - черноморски обикновен делфин, афала и муткур. Последният случай със заседналия делфин е засягал първия вид. А това е много необичайно, той се вижда най-рядко, тъй като черноморският обикновен се храни по-навътре в морето, отколкото другите и най-рядко стига до плитчините.

Милена Ярмова е участвала в спасяването на хиляди животни

“Съзнанието на хората се промени”

Милена Ярмова разказва, че с годините е забелязала много позитивна обществена промяна. Сигналите за бедстващи животни стават все повече и гражданите все по-активни. “Съзнанието на хората се промени. Всяка година сигналите се увеличават. И получават гласност. Това не означава, че бедстват повече животни, а че гражданите знаят и разбират, че трябва да им се помогне. Разпознават също самите видове, знаят кои са защитените. Всички са по-будни и това ме радва”, споделя биологът. И допълва, че най-често в района около Бургас се налага да се спасяват птици. “Биоразнообразието тук е особено голямо. В България има около 400 вида птици, а само в Атанасовското езеро се срещат над 330 - затова то се нарича и “птичият рай на България”, казва Ярмова.

В последните дни тя е участвала в спасяването на бедстващ лебед, намерен на излизане от Бургас към Созопол, който е бил с фрактура на крилото. Преди време са спасявали и скален орел, който е от застрашените видове. Граждани са подали сигнал и за нуждаещ се от помощ розов пеликан в Атанасовското езеро, който е бил изваден от екип на Дружеството за защита на птиците. Най-често от всички видове птици спасяват щъркели. “Малките започват да се разхвърчават и понякога падат от гнездото. Хората ги виждат и подават сигнали. Всъщност имаме около 200 сигнала на година - почти всеки ден спасяваме някое животно”, споделя още биологът.

Как се лекуват болните животни? Регионалната инспекция ги изпраща към Спасителния център в Стара Загора - място, където има ветеринари, които са обучени да работят с диви животни. Използват се често системи и антибиотици.

За съжаление, в България обаче все още няма специални екипи, които да са специализирани в лечението на делфините. “Винаги правим всичко възможно да ги спасим. Необходим е обаче специален спасителен център, трябва както техника, така и ветеринари, които да познават китоподобните бозайници много добре. Надявам се да има такъв спасителен център в бъдеще”, казва още експертът.

“Хората ни познават и ни носят букети от благодарност”

Милена споделя, че обича изключително много работата си и за нея няма нищо по-хубаво от това да помага на животните. “Хората ме познават, понякога тръгвам и с личната си кола, ако се наложи спешно да спасим някое животинче. И съм щастлива, когато видя, че хората са много благодарни, носели са ни и букети след успешна акция”, казва Ярмова. Един от най-впечатляващите случаи, които е имала в последните години, е бил с бедстващо розово фламинго в Китен. “Лежеше на скалите, беше в тежко състояние, с много ниска телесна температура. Беше изключително красива и изключително тъжна гледка. В България розовото фламинго не е местен вид, което означава, че е долетяло или от Турция, или от Гърция”, споделя Ярмова.

Случаят с розовото фламинго е бил много красив и много тъжен, споделя Ярмова

Тя допълва, че човек трябва да е внимателен с бедстващите животни и е по-добре да извика специалист. Но в някои случаи може да се справи сам - например ако забележи костенурки, които са на асфалта на пътя. “Те са най-лесни, просто трябва да се пренесат на по-безопасно място и много хора го правят”, казва биологът. На таралежите, които също се движат в опасни зони, също може да се помогне - просто да се насочат в посока, в която би било по-спокойно за тях, допълва Ярмова.

Щъркелите са едни от най-често нуждаещите се от помощ 

Биологът съветва гражданите да потърсят местния РИОСВ, когато забележат животно в опасност, или да използват 112, откъдето ще бъдат пренасочени. И е уверена, че вече не се чувства сама в мисията си, понеже най-сетне се е създала онази загрижена общност, от която бедстващите животни винаги са се нуждаели.