В последните години става все по-лесно за учените да измерят биологичната възраст на тялото чрез проследяване на химичните промени в ДНК, които се случват естествено с възрастта, но се появяват по различно време при различните хора. Тези така наречени "епигенетични часовници" се оказват по-точни предвестници за продължителността на живота и здравето от хронологичната възраст.
Още: Лекар: Всички я правим, това е най-голямата грешка при готвенето на картофи
Още: Какво се случва с тялото ви, ако ядете пържоли 7 дни подред
В ново проучване изследователи от Университета в Йейл са използвали такъв часовник, наречен "GrimAge", за да зададат два въпроса: доколко хроничният стрес ускорява този биологичен часовник? И има ли начини да го забавите и да удължите живота?
Изводите от проучването са публикувани в сп. Translational Psychiatry, и те са, че стресът наистина прави часовника на живота да върви по-бързо. Хората, обаче, могат да го забавят, като регулират по-умело емоциите и самоконтрола си.
Раджита Синха, професор по психиатрия в Йейл, е прекарал десетилетия в изучаване на стреса и безбройните и пагубни начини, по които той ерозира психиката ни и влияе на физическото здраве.
Още: Тази диета бори безсънието само за 24 часа
Още: Лекар: Витамините, които е по-добре да съхранявате в хладилника
Продължителният стрес, например, увеличава риска от сърдечни заболявания, пристрастяване, разстройства на настроението и посттравматично стресово разстройство, каза Синха, който е и директор на интердисциплинарния център за стрес в Йейл. Стресът влияе на метаболизма, ускорявайки свързаните със затлъстяването разстройства като диабет, например. Стресът също така пречи на способността ни да мислим трезво.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Сок от целина: Как влияе на бъбреците?
Още: НЕ е вино: 108-годишна жена разкри какъв алкохол пие всеки ден преди хранене
В проучване, обхванало 444 души на възраст от 19 до 50 години, участниците дали кръвни проби, използвани за оценка на свързаните с възрастта химически промени. Дори след отчитане на демографските и поведенчески фактори като тютюнопушене, индекс на телесна маса, раса и доходи, изследователите установяват, че тези, които са постигнали високи резултати по мерките, свързани с хроничния стрес, показват ускорени маркери на стареене и физиологични промени, като повишена инсулинова резистентност.
Стресът обаче не се е отразил на здравето на всички в еднаква степен. Субектите, получили висок резултат по две мерки за психологическа устойчивост - регулиране на емоциите и самоконтрол - са по-устойчиви на ефектите на стреса върху стареенето и съответно инсулиновата резистентност. „Тези резултати подкрепят популярното схващане, че стресът ни кара да стареем по-бързо“, каза Харванек, „но те също така предлагат обещаващ начин за евентуално минимизиране на тези неблагоприятни последици от стреса чрез засилване на регулацията на емоциите и самоконтрола“.
С други думи, колкото по-психологически устойчив е субектът, толкова по-голяма е вероятността те да живеят по-дълъг и по-здравословен живот, каза той.
Още: Редовното нощно събуждане издава проблеми с този орган
Още: 3 признака на лицето, които издават висок холестерол
