Български учени с анализ: Страната ни е №1 сред най-тежко засегнатите от пандемията

3198
Български учени с анализ: Страната ни е №1 сред най-тежко засегнатите от пандемията
Снимка: iStock

България затвърждава лидерската си позиция като най-тежко засегнатата от пандемията страна, като сме №1 и в печалната класация по смъртност на хората в работна възраст. Пандемията у нас остава до голяма степен недокрай документирана – извънредната смъртност е почти два пъти по-голяма от официалната.

Това гласи третият препринт в medRxiv на д-р Георги Маринов, Антони Рангачев и Младен Младенов, анализиращ хода на пандемията в България. Д-р Маринов е биолог от Департамента по генетика на Станфордския университет.

Статията на Маринов, Младенов и Рангачев, публикувана на 1 септември в препринт портала за здравни услуги, все още не е сертифицирана и рецензирана – т.е. предварителните данни не са потвърдени от независим екип. В нея се съобщават нови медицински изследвания, които заради липсата на проверка още не трябва да се използват за насочване на клиничната практика.

Първо, България затвърждава лидерската си позиция като най-тежко засегнатата от пандемията държава сред изследваните такива, за които има данни (но почти сигурно и в целия свят, като се имат предвид особено неблагоприятните демографски фактори у нас). Това заключение се налага и от стандартизираните метрики (ASYR и PYLL), които измерват загубените години живот в резултат на пандемията, и от анализа на общата извънредна смъртност.
България е първата страна в света, която губи над 1% от населението си -- до края на март 2020 г. централната оценка за надвишената смъртност е 68,569, което, като се вземат предвид резултатите от последното преброяване (според което популацията е намаляла до 6.5 милиона), означава, че 1.05% от населението са умрели, повечето от тях директно от COVID (плюс може би няколко процента в резултат на срива на здравната система по време на пиковете на вълните). Тези 68-69,000 умрели се разбиват както следва:
-- Първа вълна от края на 2020 г. (движена от B.1.x варианти): ~19,000 жертви
-- Втора вълна от пролетта на 2021 г. (движена от Алфа варианта) : `15,000 жертви
-- Трета вълна от втората половина на 2021 г. (Делта вариант): ~28,000 жертви
-- Четвърта вълна от началото на 2022 г. (Омикрон BA.1): ~7,000 жертви
Трябва да се отбележи и че тъй като изследваният период е само до края на март 2022 г., следва да се добавят още между хиляда и две хиляди умрели в петте месеца между края на март и сега.
Второ, още по-драстични разлики се наблюдават на ниво региони. Така например във Видин извънредната смъртност е 1.8%, a при мъжете е 1.95%, като в Монтана е дори по-висока -- 2.1%.
Това са потресаващи цифри, тъй като в началото на пандемията най-лошите оценки (на база демографската структура и наличните тогава данни за смъртността от COVID като функция на възрастта) за държава като България бяха загуба на 1.5% от популацията при пълно заразяване на цялото население, но повечето прогнози бяха по-близо до 1%. Т.е. най-лошият очакван тогава сценарий се е реализирал на практика у нас. Причините за това са комбинацията от еволюцията на вируса към по-патогенни форми през 2021 г., реинфекциите, ниските нива на ваксинация, и, като основен фактор, тоталната абдикация на серията правителства, които се изредиха у нас по време на пандемията, от контрол върху заразата (и съответно и от извършването на основното им конституционно задължение за опазваме ма здравето и живота на гражданите на държавата).
Впрочем в това отношение има и по-драстични примери -- демографската структура на държави като Перу и Южна Африка предполагаше там да умрат съответно 0.3% и 0.25% от цялата популация при пълно заразяване, но вместо това извънредната смъртност е 0.7% и 0.55% (като в някои провинции в Южна Африка тя е 0.85%). Причините са същите като и у нас -- по-високопатогенни варианти и реинфекции.
Трето, сравнението с другите европейски държави показва интересна разлика -- извънредната смъртност в Западна Европа е концентрирана през 2020 г., докато у нас, а и в Източна Европа като цяло, тя е концентрирана през 2021 г. Причините за това са адекватните мерки, които се взеха в Източна Европа първата половина на 2020 г., в резултат на които там сериозна вълна нямаше, но този първоначален успех беше по-късно захвърлен на боклука и в края на 2020 г. и през 2021 г., когато вече циркулираха по-опасни варианти, се мина на политика на насилствено масово заразяване. Което обаче, за разлика от същата политика в Западна Европа, не беше придружено от високи нива на ваксинация, т.е. най-опасният до момента Делта вариант беше посрещнат с голям брой неваксинирани имунологично наивни възрастни хора. И се случи логичното. Графиките на обратната корелация между нивата на ваксинация и извънредната смъртност, особено през 2021 г., са стряскащи, както и точката в горния ляв ъгъл на тях (която е България).
За това масово заколение трябва да благодарим на един дълъг списък хора, имената на които се знаят и няма нужда да се повтарят тук.
Четвърто, също така стряскащ е анализът на смъртността сред хората в работна възраст. България е номер едно и в тази печална класация, и то с много голяма преднина -- 70% над следващата държава (Румъния). Общо са умрели ~12,000 души във възрастовия интервал 40-64. Като има райони на страната като например Силистра, където при мъжетe на възраст 40-64 извънредната смъртност надвишава 1%. Отновно, това е при хора от 40 до 64, не за общата популация. 
Средният смъртен случай при хората в тази възраст е настъпил на възраст 55-56 години. Толкова за това как само ``сухите съчки'' умират от COVID. Което впрочем се вижда и от общия анализ на изгубените години живот, които са около 12 и според двете мерки, които пресмятаме (ASYR и PYLL). 
Пето, пандемията в България си остава до голяма степен недокументирана. Извънредната смъртност е 1.9 пъти по-голяма от официалната, което е в резултат на липсата на тестване и на коректно отчитане на причината за смъртта. У нас 95% от официално умрелите от COVID са починали в болница. Но това не означава, че никой не е умрял без лекарска помощ, а че половината умрели не са влезли в болница. След което обаче не са и били регистрирани като умрели от COVID. Липсата на тестване е основен фактор тук -- към края на март 2022 г. вече не са останали много незаразени у нас, но официалният брой случай не надминава 15% в нито един регион на страната. Допускането на няколко срива на болничната система е друг основен фактор -- съотношението между извънредната и официалната смъртност е най-ниско по време на Омикрон BA.1 вълната, когато натискът върху болниците беше най-нисък. Но дори и тогава то е било над 1.5X.
Надявам се да не се налага да пишем и трета такава статия, но това зависи от вирусната еволюция. Омикрон все още може да се игнорира, но вероятността в недалечното бъдеще да се появи вариант със съвсем различни свойства си остава много голяма и тогава може да се очаква повторение на сцените в болниците от 2020-2021 г., особено съчетано със сегашната политика на обявяване на пандемията за приключила.

Д-р Маринов обобщава основните резултати в профила си във Facebook. Като първи акцент той отбелязва, че България затвърждава лидерската си позиция като най-тежко засегнатата от пандемията държава сред изследваните страни, за които има данни - но почти сигурно и в целия свят, като се имат предвид особено неблагоприятните демографски фактори у нас. Това заключение се налага и от стандартизираните метрики (ASYR и PYLL), които измерват загубените години живот в резултат на пандемията, и от анализа на общата извънредна смъртност.

България е първата страна в света, която губи над 1% от населението си. До края на март 2020 г. централната оценка за надвишената смъртност е 68 569, което, като се вземат предвид резултатите от последното преброяване (популацията е намаляла до 6,5 милиона), означава, че 1.05% от населението са починали, повечето от тях директно от COVID-19. Може би няколко процента от тях са починали в резултат на срива на здравната система по време на пиковете на вълните, отбелязват тримата автори на проучването.

Тези 68-69 000 умрели попадат в следните времеви категории:

- Първа вълна от края на 2020 г. (движена от B.1.x варианти): приблизително 19 000 жертви;

Европейският регулатор одобри бустерите на Pfizer и Moderna срещу един от подвариантите на "Омикрон"

Здравният регулатор на ЕС - Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) - съобщи, че е дал зелена светлина за две бустер ваксини, действа...

- Втора вълна от пролетта на 2021 г. (движена от Алфа варианта): около 15 000 жертви;

- Трета вълна от втората половина на 2021 г. (Делта вариант): около 28 000 жертви;

- Четвърта вълна от началото на 2022 г. (Омикрон BA.1): приблизително 7000 жертви.

"Трябва да се отбележи и че тъй като изследваният период е само до края на март 2022 г., следва да се добавят още между хиляда и две хиляди умрели в петте месеца между края на март и сега", отбелязва д-р Маринов.

Вторият акцент от проучването е, че на ниво региони се наблюдават още по-драстични разлики. Така например във Видин извънредната смъртност е 1.8%, a при мъжете е 1.95%, като в Монтана е дори по-висока - 2.1%.

Болниците ще получават повече за пациентите с COVID-19 в интензивни отделения

  Цените на клиничните процедури за лечение в интензивно отделение на пациенти с Ковид-19 ще бъдат увеличени, съобщи управителят ...

"Това са потресаващи цифри, тъй като в началото на пандемията най-лошите оценки (на база демографската структура и наличните тогава данни за смъртността от COVID като функция на възрастта) за държава като България бяха загуба на 1.5% от популацията при пълно заразяване на цялото население, но повечето прогнози бяха по-близо до 1%. Т.е. най-лошият очакван тогава сценарий се е реализирал на практика у нас", коментира д-р Маринов.

Причините за това са комбинацията от еволюцията на вируса към по-патогенни форми през 2021 г., реинфекциите, ниските нива на ваксинация и - като основен фактор - "тоталната абдикация на серията правителства, които се изредиха у нас по време на пандемията, от контрол върху заразата".

В това отношение има и по-драстични примери - демографската структура на държави като Перу и Южна Африка предполагаше там да починат съответно 0.3% и 0.25% от цялата популация при пълно заразяване, но вместо това извънредната смъртност е съответно 0.7% и 0.55%. Причините са същите като и у нас - по-високопатогенни варианти и реинфекции.

Трето - сравнението с другите европейски държави показва интересна разлика. Извънредната смъртност в Западна Европа е концентрирана през 2020 г., докато у нас, а и в Източна Европа като цяло, тя е концентрирана през 2021 г.

Причините за това са адекватните мерки, които бяха приложени в Източна Европа през първата половина на 2020 г., в резултат на които там сериозна вълна нямаше, но това беше само първоначален успех. В края на 2020 г. и през 2021 г., когато вече циркулираха по-опасни варианти, се премина към "политика на насилствено масово заразяване", пише д-р Маринов. Това обаче, за разлика от същата политика в Западна Европа, не беше придружено от високи нива на ваксинация, т.е. най-опасният до момента Делта вариант беше посрещнат с голям брой неваксинирани имунологично наивни възрастни хора. Затова графиките на обратната корелация между нивата на ваксинация и извънредната смъртност, особено през 2021 г., са стряскащи, както и точката в горния ляв ъгъл на тях, която е България.

Изцяло нови варианти на COVID-19 може да се появят през зимата

Изцяло нови варианти на COVID-19 може да се появят през тази зима, обявиха от Европейската агенция по лекарствата, цитирани от БНР...

Снимка: Facebook.com/Georgi Marinov

Четвъртият акцент от проучването е анализът на смъртността сред хората в работна възраст. България е номер едно и в тази печална класация, и то с много голяма преднина - 70% над следващата държава, която е Румъния. Общо са починали около 12 000 души във възрастовия интервал 40-64 г. Има райони на страната като например Силистра, където при мъжетe на възраст 40-64 извънредната смъртност надвишава 1%.

Средният смъртен случай при хората в тази възраст е настъпил на възраст 55-56 години - поредно доказателство, че не само най-възрастните умират от COVID-19. Това се вижда и от общия анализ на изгубените години живот, които са около 12 и според двете мерки, които пресмятат тримата учени (ASYR и PYLL). 

Коронавирусът в България: Благоприятната тенденция се запазва

Броят на новите случаи на коронавирус намаля като абсолютно число, но се увеличи слабо като процент. 672 са новите ...

Снимка: Facebook.com/Georgi Marinov

Пето - пандемията в България си остава до голяма степен недокументирана. Извънредната смъртност е 1.9 пъти по-голяма от официалната, което е в резултат на липсата на тестване и на коректно отчитане на причината за смъртта, пише д-р Маринов. 

Според учените у нас 95% от официално починалите от COVID са издъхнали в болница. Но това не означава, че никой не е умрял без лекарска помощ, а че половината умрели не са влезли в болница. След което обаче не са и били регистрирани като починали от COVID. Липсата на тестване е основен фактор тук - към края на март 2022 г. вече не са останали много незаразени у нас, но официалният брой случаи не надминава 15% в нито един регион на страната, гласи анализът.

Допускането на няколко срива на болничната система е друг основен фактор - съотношението между извънредната и официалната смъртност е най-ниско по време на Омикрон BA.1 вълната, когато натискът върху болниците беше най-нисък. Но дори и тогава то е било над 1.5 пъти.

"Омикрон все още може да се игнорира, но вероятността в недалечното бъдеще да се появи вариант със съвсем различни свойства, си остава много голяма и тогава може да се очаква повторение на сцените в болниците от 2020-2021 г., особено съчетано със сегашната политика на обявяване на пандемията за приключила", пише д-р Георги Маринов.

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:

Омбудсманът: НЗОК да покрива изследванията за репродуктивност

Спад в броя на новите случаи на COVID за денонощие

Седмицата на коронавируса: Нови хубави данни

Здравното министерство твърди, че bTV манипулира в свое разследване - дали?

Без особена промяна в броя на заразените с коронавирус за денонощие

Проучване: Само една четвърт от българите се изследват за рак

Без съществена промяна в данните за коронавируса за денонощие

Сигнал: Животозастрашаващ недостиг на легла за интензивно лечение на деца в София

Новите случаи на коронавирус намаляват, в 13 области няма заразени

Инфлация: Почти 1000 лекарства без рецепта са поскъпнали за година

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com