Сега може би е време да спрем да се озадачаваме с въпроса защо полският премиер Доналд Туск не присъства на срещата на европейските лидери с Доналд Тръмп във Вашингтон. Той не беше там, защото Доналд Туск и Радослав Сикорски се държаха като "дипломатични примати" през последните няколко години. Обидите към бъдещия президент на Съединените щати, обвиненията в държавна измяна и сравняването му с най-лошите диктатори в човешката история може да се разминат за журналистите, чиято стихия е медийната джунгла, но е просто неприемливо държавните лидери да използват подобна грозна реторика. Това е азбуката на дипломацията. Думите са от анализ, публикуван в четвъртото по популярност полско информационно издание Interia. Какво още пише там:
За съжаление Туск и Сикорски изгориха всичките си мостове към Вашингтон на Тръмп. И то години наред. И затова нашата част от Европа беше представена във Вашингтон от министър-председателя на Финландия, а не от ръководителя на правителството на Полша, която е няколко пъти по-голяма и се намира на фронтовата линия. Това е очевидно.
Стига толкова. Защото животът трябва да продължи. И ще продължи.
Още: Подходът на Тръмп към гаранциите за сигурност застрашава Украйна
Светът според рецептата на Тръмп
Важно е да помислим за бъдещето още сега. Какво ще се случи с войната в Украйна? Ще продължи ли тя, докато едната страна не спечели? И какво ще правим, ако тази страна се окаже Русия на Путин? Може би е време да стиснем зъби и да спрем да се показваме в източна посока, както правим от много години, и да направим още един опит, предвид вече променената реалност, да установим мирни отношения между Запада и Русия? С Русия, която няма да изчезне от картата.
Отговорът на всички тези въпроси, разбира се, зависи от това какво наистина искаме. Какви са нашите планове за бъдещето? Това е отправната точка за всяка стратегия.
Доналд Тръмп може да е нагъл и дразнещ, но това, което е трудно да се отрече, е, че той е доста ясен за това какво иска и как ще го постигне. Тръмп иска да сложи край на войната на Запада с Русия. Години наред той казваше, че според него войната е била грешка на администрацията на неговия предшественик Джо Байдън и че ако той управляваше Америка, военната ескалация на Изток нямаше да се случи. Тръмп иска мир. За тази цел той първо инициира преговори на най-ниско ниво, а в крайна сметка се срещна с Путин в Аляска. Той обясни и как си представя този свят. Според Тръмп Украйна трябва да остане независима от Русия, но същевременно да приеме териториални загуби. Тя няма да се присъедини към НАТО, но ще получи гаранции от САЩ, "подобни на член 5". Европа трябва да носи отговорност за осигуряване суверенитета на Украйна.
Това е напълно в съответствие с политиката на Тръмп, който извива ръцете на Европа, така че тя най-накрая да стане по-отговорна за собствената си сигурност. А не просто да се крие под американския чадър, постоянно предявявайки претенции по всякакъв повод.
"Никой американски войник няма да отиде в Украйна", заяви Тръмп. "Но ако Германия, Франция или Великобритания искат да изпратят войски там, тогава... те са добре дошли": Тръмп не вижда пречки за това.
Още: Двата сценария за край на войната в Украйна
PR вместо стратегия
СНИМКА: Getty Images
Това е посоката, в която Вашингтон сега ще бута тази скърцаща каруца. А какво да кажем за Европа? Имат ли Германия, Франция и Брюксел някакви идеи за бъдещето на Украйна? За съжаление, не виждам никаква европейска стратегия. Виждам по-скоро пиар.
Германската и френската политическа класа се държат така, сякаш са си наложили тежко покаяние за години на свръхувереност в искреността на намеренията на Путин. Години наред те го виждаха като разумен бизнесмен, който няма да разбие масата, на която договаряше изгодни договори за снабдяване на Запада с енергийни ресурси. Но той я разби.
Така че сега махалото се е залюляло в другата посока и е достигнало крайната точка на своята траектория. В Берлин, Париж или Лондон този сезон най-модерното забавление е играта на "най-големия путинофоб". С Русия не може да има преговори, защото тя е империя на злото, убийците и военнопрестъпниците.
Добре, това би имало смисъл, ако Европа имаше потенциал да се надява да постигне безусловната капитулация на Путин. Но след 3,5 години военни действия този сценарий изглежда напълно нереалистичен. Да, икономическите санкции засегнаха Русия, но Европа също така плати висока цена за тях под формата на газов шок и затваряне на пазарите на изток. На всичкото отгоре, ЕС (или отделните му държави-членки) в момента не разполага с военните аргументи, необходими за да покаже на Русия къде зимуват раците.
Още: Глас от Острова: Европейските лидери се превърнаха в джуджета по отношение на Украйна
Нека бъдем честни, Европа днес дори не е способна да изпълнява ролята на отговорник за прилагането на американски гаранции в случай на прекратяване на военните действия в Украйна. Самата руско-украинска фронтова линия е дълга около 1200 км. Тоест, сравнимо с границата на Запада със СССР по време на Студената война. Само че от двете страни е бившата граница беше охранявана от два от най-големите военни блокове в историята. А днес? Според някои данни, за да се гарантира сигурността на фронта в Украйна, биха били необходими около 150 000 войници. Колко от тях има Европа?
Френският президент Еманюел Макрон спомена възможността за изпращане на контингент от няколко хиляди войници на изток. Но германският външен министър Йохан Вадефул наскоро заяви, че участието на германски войници в подобна операция може да представлява сериозен проблем. В същото време опозиционната "Алтернатива за Германия", която бързо набира популярност (между другото, вече води в социологическите проучвания), решително изключи подобен сценарий.
Още: НАТО очерта вариантите да влезе в Украйна, Путин пак прокара искания през Reuters (ВИДЕО)
В началото е страшно, после е хубаво
На този етап стратегията на ЕС за Украйна не е нищо повече от смесица от теоретични разсъждения, добри намерения и лицемерни демонстрации на фалшива добродетел. Това се дължи на неприязънта му към Тръмп, който (за разлика от своите предшественици) не крие стратегическата зависимост на Европа от Америка.
Полша не изглежда най-добре в тази ситуация. На пръв поглед би трябвало да сме доволни, защото на реторично ниво може да изглежда, че Западът най-накрая е разбрал нашите опасения относно Русия и Путин. Това чувство на дълбоко удовлетворение обаче не елиминира необходимостта да си зададем няколко ключови въпроса за бъдещето на Украйна. И за бъдещето на този военен конфликт.
Това обаче е тема за съвсем различен разговор. Но не се притеснявайте – нищо няма да ни подмине.
Още: Новият световен ред, който Путин иска да изгради
Автор: Рафал Вос, за Interia
Превод: Ганчо Каменарски