"Лекари в помощ на пациентите": Метаболитен синдром и бременност (втора част)

ОЩЕ: "Лекари в помощ на пациентите": Метаболитен синдром и бременност

Лечението на метаболитния синдром трябва да включва следните диетични стъпки:

• Необходимо е намаление в приеманите наситени, хидрогенирани и транс-мазнини. За целта да се избягват преработени храни. Наситени мастни киселини има в месото, някои млечни продукти, палмово масло. Избягването на тези храни води до намаляване на нивата на триглицеридите и повишаване на нивата на добрия HDL-холестерол.
• Освен това е необходим увеличен прием на омега-3 мастни киселини, най-често чрез прием на риба и рибни продукти, маслиново олио, ядки и семена.
• Важна част от лечението е редукция в количество на въглехидрати и основно прости захари под 50% от общия калориен внос. Ползи има избягването на газирани безалкохолни напитки.
• Повишаване на приема на хранителни фибри. Богати на фибри са плодовете, зеленчуците, пълнозърнени продукти. Знае се, че те имат редица ползи за организма като редукция на триглицериди, контрол на кръвна захар ,подпомагане контрола върху телесното тегло и артериалното налягане
• Намален прием на соли, солени храни.

Средиземноморска диета

Най-честата диета с редица доказани в проучвания ползи е т. нар. средиземноморска диета. Съществуват много доказателства затова как средиземноморската диета е от голямо значение за контрола на сърдечно-съдовите рискови фактори – хипертония, захарен диабет тип 2, хиперхолестеролемия.

Диетата включва умерен прием на червено вино, морски дарове, птиче месо, млечни продукти. В нея консумация на захари и червено месо е изключително ниска. Набляга се на прием на ненаситени мастни киселини – 25-35% от общия енергиен внос, и едва 7% - наситени мастни киселини. Тя е богата също така на сложни въглехидрати – хляб, тестени изделия, бобови растения и зеленчуци.

В нея се набляга на това, че е особено богата на фибри и растителни антиоксиданти.

ОЩЕ: "Лекари в помощ на пациентите": Метаболитен синдром (ВИДЕО)

Заради своята разнообразност, както и богатство на макро и микронутриенти тази диета е много подходяща за бременните жени с, а дори и без наличен метаболитен синдром, тъй като снабдява организма на майката с редица жизнено важни и полезни вещества, които достигат пряко до плода.

Повишена физическа активност

Освен подобряването на липидния статус, физическа активност има благоприятно влияние и на гликемичния контрол поради повишаването на инсулиновата чувствителност на тъканите и редукция на АН.

Средната физическа активност трябва да бъде около 150–300 мин. седмично. Това се равнява на около 10 000 крачки дневно.

Като обобщение може да се потвърди, че периодичното провеждане на упражнения в ранния етап на бременността поне по 30 мин., 3 пъти седмично се свързва със сигнификантна редукция на честотата на гестационния диабет при бременни с наднормено тегло или затлъстяване. Колкото по-рано през бременността се включат упражнения, толкова повече се намалява възможността за наддаване на тегло преди средата на втори триместър.

Медикаментозно лечение на затлъстяването

Когато гореизброените промени не водят до задоволителни здравословни резултати се прибягва до включването на медикаментозно лечение.

Основен проблем при борбата с наднорменото тегло и затлъстяването се състои в трудността от дългосрочна промяна в стила на живот, както и задържането на постигнатите промени по отношението на осъществената телесна редукция.

ОЩЕ: "Лекари в помощ на пациентите": Кои специалисти трябва да посетим при бременност

Показани са за медикаментозно лечение на лица с ИТМ >= 30 кг/м2 или >= 27 кг/м2 с придружаващи заболявания, в това число хипертония, диабет и дислипидемия.

При бременни жени обаче медикаментозно лечение на затлъстяването не се прилага поради вредните ефекти на посочените медикаменти върху плода.

Първи триместър на бременността

Да се осъществява контрол върху телесното тегло и определяне на ИТМ през всеки месец, провеждане на ОГТТ със 75 g глюкоза при установяване на бременност, оценен по критериите на СЗО. Провеждане на ежемесечно изследване на липидограма и коагулационен статус за оценка на риска за възникване намайчини усложнения. Към известните мерки се отнасят също периодичното проследяване и заместване с 400 микрограма фолиева киселина и Витамин Д. Като основните препоръки са повишаването на теглото да бъде съобразено с изходния ИТМ, срока на бременността, както и показаното по-горе в таблица препоръчително повишаване на телесна маса.

Втори и трети триместър на бременността

С напредването на бременността отново важат препоръките за измерване на телесното тегло, но вече всяка седмица, ежемесечно проследяване на кръвна захар, липиден профил и коагулационен статус. За оценка на гликемичния контрол на майката е необходимо задължително провеждане на обременяване с глюкоза в 24 гестационна седмица, при необходимост - повторение в 28 гестационна седмица.

Лечение на захарен диабет и гестационен диабет

Налице са различни групи медикаменти, които успешно влизат в лечението на захарния диабет. Те са медикаменти, които освен ползите за гликемичния контрол имат редица други ползи като сърдечно-съдови, осъществяване на протекция на бъбреците чрез намаляване на протеинурията, намаляване на прогресията на хроничното бъбречно забаляване и важната редукция на телесно тегло.

Метформин увеличава глюкозната инсулинова чувствителност и влияе върху глюкозната продукция. GLP-1 aгонистите са аналози на човешките глюкагон-подобни пептиди. Те се свързват с различни рецептори в мозъка и така осъществяват редица ползотворни ефекти, повечето от които вече бяха споменати. Ето защо намират място в лечението както на затлъстяването, така и на захарния диабет. SGLT -2 инхибиторите пък увеличават глюкозната екскреция с урината и намаляване на кръвната захар. По последни препоръки на известни гайдлайни освен с добрия си ефект по отношение на гликемиите, се изтъкват техните кардиопротективни свойства и вече влизат самостоятелно в лечението на сърдечна недостатъчност.

По време на бременност обаче за лечение на захарен диабет или наличен гестационен диабет се прилага диетичен режим и единствено инсулинолечение. В България, подобно на редица европейски страни, медикаментозното лечение за контрол на кръвните захари се състои в приложението наинсулин. Това е така, тъй като е доказано, че последният не преминава трансплацентарната бариера и е напълно безопасен за плода, за разлика от наличните хипогликемизиращи перорални средства. За някои от тях като метформина се смята, че може да се включат в употреба по време на бременност, но все още няма категорични доказателства за безопасност и дългосрочни данни за деца на майки с гестационен диабет, лекувани с метформин. Именно това е причината приложението на метформин да се препоръчва от различните организации като допълнителна терапия към инсулина Затова в България също метформин, все още не се прилага като първа линия за лечение на гестационен или захарен диабет по време на бременност.

ОЩЕ: "Лекари в помощ на пациентите": Подготовка за бременност

Лечение на артериалната и гестационната хипертония

Артериалната хипертония сама по себе си или като компонент на метаболитния синдром изисква навременно лечение и проследяване с цел избягване на последващи усложнения. Контролът на артериалното налягане може да се осъществи чрез промени в стила на живот като повишена физическа активност, редукция на прием на сол и други. При непостигане на ефективен контрол се прилага монотерапия или при необходимост комбинирана терапия с редица синергично действащи антихипертензивни медикаменти. Основните класове антихипертензивни медикаменти включват АСЕ инхибитори, ангиотензин рецепторни блокери, калциеви антагонисти с или без тиазиден диуретик.

По време на бременност обаче като медикамент на първа линия е Метилдопа в доза 0,5-3 г/дн, разпределен в 2 отделни дози. Безопасността му е доказана след първи триместър, включително след 7-годишно проследяване. Медикаменти на втори избор са група С – Лабеталол 200-1200 мг/ дневно, отново разпределени в 2-3 дози, Нифедипин 10-30 мг, които крият обаче повече рискове за плода като фетална хипогликемия в големи дози, рестрикция в растежа, преждевременно раждане и други.

Лечение на дислипидемията

Дислипидемията може да бъде свързана с наличие на хиперхолестеролемия или хипертриглицеридемия или други нарушения в липидограмата. Тя е съществен рисков фактор за поява на атеросклероза и впоследствиесърдечно-съдови инцидентикато инфаркти, инсулти, прогресия на исхемична болест на сърцето. Лечението на повишения LDL-холестерол се извършва основно чрез статини. Те са група медикаменти, които потискат ензима 3-хидрокси- 3- метилглутарил-коензим А редуктаза (HMG-CoA редуктаза), чрез което се намаляват нивата на холестерола.

При бременност обаче могат да се използват омега ненаситени мастни киселини, но не се използват статини и фибрати. За тази цел се набляга на пектин, омега-3 мастни киселини, както и балансиран диетичен режим на бременната жена.

Важно е да се следи покачването на тегло по време на бременност като изходното тегло на майката както и наличието на затлъстяване в различна степен е определящо за допустимото покачване на тегло по време на бременността.