Българската медийна среда продължава да се характеризира с ограничена прозрачност, сложни схеми на собственост и зависимост от политически и икономически интереси. Това показва националният доклад по проекта EurOMo - общоевропейска инициатива за наблюдение на собствеността и финансирането на медиите в страните членки на Европейския съюз. Докладът е изготвен от д-р Бисера Занкова, президент на фондация „Медии 21“, инж. Рени Цончева и д-р Иво Инджов, независим медиен изследовател. EurOMo е съфинансиран по програмата Creative Europe на ЕС.
Авторите посочват, че в България съществуват три регистъра и законови задължения за разкриване на медийната собственост. Работата на българския екип се базира върху данни най-вече от Търговския регистър и регистъра към Министерството на културата. На пръв поглед изглежда, че информацията е достъпна и публична. Но при по-задълбочен анализ става ясно, че тя е непоследователна, невинаги неактуална и често противоречива.
Снимка: БГНЕС
Къде са проблемите?
Една от най-сериозните констатации в доклада е, че информацията за собствениците бенифициенти – т.е., за физическите лица, които в крайна сметка контролират медийните компании – нерядко е непълна или остаряла. По-трудно се проследяват веригите на собственост, когато те минават през фирми, регистрирани в чужди регистри извън България. Липсата на оправомощен достъп до регистрите не позволява разкриването на крайни физически лица – собственици. Финансовите отчети на повечето медии също са непълни и обикновено се отнасят за предходни години. Единствено обществените медии – БНР и БНТ – публикуват редовно актуални годишни отчети, но и там липсва подробна информация за конкретните източници на финансиране.
Докладът отделя специално внимание на темата за приходите от реклама, особено тези, които произхождат от държавни и общински бюджети. Именно тук липсата на прозрачност е най-осезаема. В повечето случаи регистрите показват само общия обем на приходите на дадено дружество, без да посочват каква част от тях идва от публични средства и каква – от частни рекламодатели. (Единствено в регистъра към Министерството на културата има информация за рекламата от публични източници, но тя не е систематизирана и пълна) Така става невъзможно да се оцени правилно реалният мащаб на зависимостта на медията от държавната реклама и/или реклама от т.нар. трети страни (извън ЕС). Няма и орган, който системно да следи и да публикува редовно данни за разпределението на държавната реклама.
В този контекст проблемите с прозрачността са още по-сериозни при регионалните и местните медии. Тъй като те често разчитат почти изцяло на общински проекти и кампании, тази финансова зависимост ги прави изключително уязвими на политически натиск, както констатират експертни проучвания. Авторите отбелязват, че макар в последните години да има усилия за повече публичност в разпределението на средствата за държавна реклама, все още липсват задълбочени анализи, които биха могли да бъдат основа и на законодателни промени.
По отношение на обществените медии докладът отбелязва, че те играят незаменима роля за обществения интерес, но гаранциите за тяхната независимост остават слаби. Законът за радиото и телевизията предвижда определени процедури за избора на управителните органи на БНТ и БНР, но тези механизми не изключват възможността за политическо влияние. Практики като кадрови промени след критични изяви или редакционни решения продължават да подкопават доверието в обществените медии и в независимостта на журналистите, работещи там.
Правната рамка, регулираща собствеността и прозрачността, според анализа е фрагментирана и частично остаряла. Изискванията са разпилени в различни закони и наредби, а отделните регулатори имат ограничени и често припокриващи се правомощия. Липсва координиран подход и обща институционална структура, която да следи собствеността и концентрацията на медийния пазар. Гаранциите за политическата независимост на регулаторите също са слаби – няма законово изискване за публично обявяване на връзки между медии и партийни структури, а и назначаването на членове по партийна линия или чести смени в зависимост от политическите конфигурации създават усещане за зависимост и контрол.
В заключителната част докладът отчита, че медийната среда в България функционира на пресечната точка на слаби институции, липса на политическа воля за реформи и икономически зависимости, които са трудни за разкриване. Значително е забавено и прилагането на Европейския закон за свобода на медиите.
Същевременно трябва да се надгражда над подстигнатото. Въпреки че функционират три официални регистъра, и въпреки че са налице неточности и противоречия в дейността им, те все пак предоставят публичен достъп както до правни, така и до финансови данни на медийните субекти. Препоръката на авторите на доклада е за по-добра синхронизация на тези регистри или за създаване на нов единен медиен регистър.
По-висока прозрачност на медийната собственост може да се постигне, ако се следват препоръките на международни организации и местни експерти да не се предоставя държавна реклама (и всякакъв вид публично финансиране) на медии, които не са разкрили собственика си. „Всичко това означава, че нивото на прозрачност и неговите гаранции трябва да бъдат в центъра на усилията за по-плуралистичен и демократичен медиен сектор“, пишат авторите на доклада.
