Наблюдава се тенденция за увеличение на заявленията на български граждани за планово лечение в страни-членки на ЕС. Това каза д-р Галинка Павлова, зам.-председател на българския лекарски съюз, по време на Четвъртия годишен конгрес на Българския съюз по балнео и СПА туризъм.
Още: След стачката на градския транспорт: И медицинските сестри готвят протест
Още: Бивш министър: С наличните пари можем да имаме много по-структурирано здравеопазване
Д-р Павлова обясни, че очакванията към здравното обслужване са все по-високи, но финансите в здравеопазването са твърде ограничени. „Планираното лечение в страна от ЕС може да изиска пациентите да подадат заявление за предварително разрешение от съответната национална здравна каса. Разрешение се дава само, когато пациентите не могат да бъдат лекувани в собствената си страна в рамките на разумен от медицинска гледна точка период на време“, уточни тя. „Ако искаме да развиваме медицински туризъм, би следвало да имаме информация в коя страна кои са заболяванията, за които има дълъг лист за чакане и дали бихме могли да бъдем конкурентноспособни и можем ли да предложим нещо, което да удовлетвори пациента и той да дойде тук да извърши съответната процедура“, поясни д-р Галинка Павлова. По думите й България трябва да изнесе информация за това активно. „Да отидем в другите страни и на място да предоставим информация за това, което можем да направим с конкретни медицински услуги за конкретни потребители, които можем да привлечем да се лекуват у нас“, допълни тя. Д-р Павлова добави, че България има двустранни договори със Сърбия, Черна гора и Хърватия за социално осигуряване, обхващащо и здравното осигуряване. „Тези двустранни договори са изключително важно, защото чрез тях могат да се договорят конкретни параметри между страните“, коментира тя.
По думите й трябва да има баланс между устойчивостта на здравната система на всяка страна и защита правата на пациентите за лечение в чужбина. „За България това се оказва проблем. Към момента НЗОК дължи на другите здравноосигурителни каси 250 млн. лв. за лечение на българи в чужбина. В момента текат преговори тази сума да бъде разсрочена. В най-лошия случай, ако тази сума бъде изискуема в даден момент, ще имаме ли сигурност да си го позволим, при положение, че в момента Касата борави с публичен ресурс в размер на 3 млрд. лв.“, коментира д-р Павлова.
„БЛС настоява това да не са плащания от този ресурс – тези 3 млрд. лв. Това са задължения, които следва да се финансират от бюджета на държавата и веднъж да тръгнем на чисто. Необходимо е държавата да покрие недостига за здравноосигурителни плащания чрез дотация от държавния бюджет“, заяви тя.
Още: БСП ще си има подуправител на НЗОК. Без SMS-и за извършени здравни услуги
Д-р Павлова съобщи, че се наблюдава тенденция за увеличение на заявленията на български граждани за разрешение на планово лечение в страни членки на ЕС. По думите й за 2016 г. НЗОК е издала 546 S2 формуляра за планово решение извън България. Най-много са те за Германия – 298, следвана от Белгия, Австрия и др.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Можачите няма да успеят": ПП-ДБ не виждат как ще има безплатни лекарства за децата от юли (ВИДЕО)
Още: "И ние може да не идем на работа": Медицинските сестри готвят ефективна стачка
„Най-честата причина за планово лечение в чужбина е изчерпване на терапевтичните възможности в България. В чужбина се лекува често злокачествени новообразувания на костите, костни малформации и др.“, поясни тя
По думите ѝ през 2016 г. от Фонда за лечение на деца в чужбина са издадени 171 формуляра за лечение извън страната. Тя отбеляза, че финансирането на лечение на пълнолетни лица в чужбина извън обхвата на здравното осигуряване се осъществява директно от бюджета на Министерство на здравеопазването. Т.е. това е трети механизъм за лечение в чужбина.
Д-р Павлова предостави данни на НЗОК, според които у нас се лекуват чужди граждани, които живеят в страната или са били в България за временно пребиваване. Близо 4 млн. лв. е получила българската Здравноосигурителна каса за лечение на чужденци в страната. Предявили сме искания за още 2 млн. лв.,но дали ще ги получим е въпрос на разговори и доказвания.
Още: Затягат контрола над поскъпването на лекарствата без рецепта
Още: Постковид синдром и лаймска болест: Каква е връзката и как да се опазим?
