Здравният министър отсече: Няма как болницата в Радунци да лекува пациенти след КОВИД

Близо до село Радунци, община Мъглиж се намира сградата на болница за долекуване на туберкулоза и други тежки белодробни заболявания, която в най-добрите ѝ времена е била със 700 легла. Цар Борис III е дарил през 1936 година 500 дка гори и ливади за нейната издръжка.

Справка, направена от Actualno.com в Имотния регистър, не откри бившият санаториум да е притежавал гори. За сметка на това обаче се оказа, че е бил крупен собственик на застроени имоти, в това число огромен брой апартаменти в селата Дъбово и Радунци.

Нека се върнем обаче към питането на народния представител. 

„Изоставената сграда с медицинска документация и медицински консумативи са оставени без охрана. В момента за опазване на сградата се грижи жител на селото. Дружеството, което е стопанисвало имота, е в ликвидация, но очевидно ликвидаторът не си изпълнява задълженията“, сочи Николова.

Затова тя пита не е ли логично тази сграда да бъде запазена като рехабилитационен център, тъй като е била навремето най-големият санаториум на Балканския полуостров. И още – не е ли необходимо да бъде запазен и възстановен този санаториум след като толкова хора, преболедували Ковид-19, имат нужда от допълнително лечение. 

В отговор министър Кацаров сочи, че в болниците за продължително лечение и рехабилитация, каквато е била тази в Радунци, се хоспитализират пациенти често с тежки хронични заболявания и увреждания за продължаване на лечението след острата фаза на заболяването, осъществено в болниците за активно лечение. Също така и на пациенти, нуждаещи се от лечение с методите на физикалната и рехабилитационната медицина извън периодите на активно и продължително лечение.  

Според него възстановяване на дейност на болница за продължително лечение и рехабилитация не следва да се обвързва с наблюдение и лечение на заболявания/състояния след инфектиране с коронавирусна инфекция. Причината е, че те биха изисквали диагностично-лечебни дейности в болници за активно лечение в зависимост от стадия, развитието, тежестта и остротата па заболяването, включително при необходимост прилагане па ресусцитация (обдишване – б.р.) и незабавни животоспасяващи мерки с наличните човешки и инструментални ресурси в тези болници.

Д-р Кацаров обяснява още, че за да се възстанови дейността ѝ, тази болница трябва да отговаря на изискванията на Закона за лечебните заведения и актовете по неговото приложение. Тя трябва да осъществява дейността си в съответствие с утвърдените медицински стандарти, да разполага с медицински специалисти на основен трудов договор, изправна медицинска апаратура и техника на територията си, да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно издаденото разрешение за осъществяване на лечебна дейност.

Дългата ѝ абревиатура СБДПЛПФЗР означава „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания и рехабилитация- Радунци". Тя е еднолична собственост на държавата в лицето на здравното министерство. Обявена е в ликвидация през 2016 година.

„Сред причините, довели до вземане на решение за ликвидация, са установената негативна тенденция за отчитане на отрицателен финансов резултат през няколко предходни години, наличие на отрицателен собствен капитал, голям размер на натрупаната загуба и просрочените задължения, влошени медико-статистически показатели“, сочи още министърът.

Той допълва, че по сигнал на МЗ е образувано досъдебно производство в Главна дирекция „Национална полиция“ именно заради производството по ликвидация на това дружество.

Какво обаче е притежавал санаториумът?

Краткият отговор е несметно недвижимо имущество, което е пропиляно. Имотната му партида – в съкратен вариант,  представлява около 245 страници.

Сградата на болницата, предназначена за здравно заведение, е с площ 4167 дка. Централният ѝ корпус е 4-етажна постройка с разгъната застроена площ 15 220 кв. м. Общата площ на имота е 58,048 дка. Според данните в Имотния регистър тя не е в землището на Радунци, а на Дъбово.

Това обаче е нищо, в сравнение с останалата недвижима собственост, притежавана от болницата.  

За жалост Имотният регистър поддържа информация за собствеността на лечебното заведение едва от 2006 г.

В периода до 2011 г.,  нотариус Павлов е издал констативни актове по документи за 173 имота – като се започне от апартаменти, мазета, ателиета, магазини и се стигне до административни сгради, бивше училище, детски ясли и детска градина, бивш хотел.    

На практика с една заявка не може да се получи достъп до имотната партида на болницата, тъй като е огромна по обем. Трябва да бъде разделена на къси периоди от време. 

Въпросните имоти във времето от 2006-та година насам са били обект на какво ли не – от възбрани, през заличаване на възбрани, през частично заличаване на възбрани, до покупко-продажби. Продажбите са реализирани от съдебни изпълнители и от самото дружество. Част от недвижимата собственост си е все още в капитала на едноличната държавна фирма.

Възбрани са налагани както от физически лица – вероятно бивши работници, на които дружеството е дължало неплатени възнаграждения, от структури като НАП и община Мъглиж, от юридически, към които е държавното дружество е имало просрочени задължения като ЕВН, „Хигия“, „Мевида“, „Брадърс Комерс“.

Най-странно е, че възбрани върху негови имоти са налагани дори от Инспекцията по труда. Последно, през юни месец тази година, самата сграда на ликвидиращото се лечебно заведение е възбранена от Районния съд в Казанлък. Съдът е сложил ръка и върху имот „Детски ясли и градина“ в Дъбово, които са собственост на санаториума и са с площ над 761 кв. метра. Възбранил е и сградата на бивше училище на приземен етаж в Радунци с площ близо 241 кв. м. - също собственост на дружеството.

Какво казваше предишният здравен министър проф. Костадин Ангелов - ПРИПОМНЕТЕ СИ ТУК!

Повече подробности за историята и настоящето на най-големия санаториум на Балканите, който в момента е в окаяно състояние, може да видите в текстовия, снимков и видео материал, подготвен от екип на Actualno.com – Габриела Андреева и Александър Македонски.