Агенти 007 от Древния Рим: кои са били тайните очи и уши на императорите

Скрити в сенките

„Стените имат уши“, гласи древната поговорка и понякога е било точно така. Римският император трябвало да познава враговете и съюзниците си. Първите понякога се спотайвали близо до него, може би дори в двора. Но как да ги открие? С шпиони и измама, разбира се!

Шпионажът в Древен Рим разкривал не само врагове, но и предатели Apollodorus of Damascus - Conrad Cichorius / Public Domain

Фрументариите имат много далечен произход. От векове римската военна практика е била да се използват услугите на информатори, шпиони и убийци. Те обаче никога не са били организирана единица. Това се променило по време на император Домициан, който е на власт от 81 до 96 г. сл.Хр. Наименованието „фрументарии“ започва да се появява в записите малко след неговото управление. Първоначално те са описвани като обикновени „пратеници“, както и като събирачи на данъци. Това може да е била по-обикновена роля, прикривала истинската им същност.

Така или иначе, след края на династията на Флавиите, чийто последен владетел е Домициан, фрументариите стават строга и потайна полиция. В самото начало те били част от военните и почти всички техни членове някога са били легионери. Фрументариите били базирани в Кастра перегрина, „Лагера на непознатите“, техните собствени казарми, разположени на хълма Целий в Рим.

Гестапо на Древен Рим

От рано фрументариите придобиват лоша репутация. Първоначално натоварени да контролират населението, те бързо започват да изпълняват по-тайна и шпионска роля. Поддържайки контакт с много местни жители от всички класи, фрументариите можели да научат много тайни и да чуят много шушукания. Този потенциал е използван от император Адриан (117 – 138 г.), който превръща фрументариите в истинска тайна служба, шпионска агенция. Това е неговият начин да шпионира влиятелни граждани в цялата Римска империя, което, разбира се, му помага да утвърди властта си.

Ролите на фрументариите били различни – и всички били подли. Чрез тях властта шпионирала своите приятели, врагове, обикновени граждани и влиятелни благородници. Дори служители и войници били шпионирани, разкривайки предатели. Никой дори не знаел, че го наблюдават и слушат.

Епитафия на фрументарий от VII легион Caligatus / Public Domain

Фрументариите били майстори шпиони, често скрити или маскирани. Те често били наемани и като убийци, тъй като шпионирането и убийството често вървели ръка за ръка. Ако императорът имал определен враг, който трябвало да изчезне, фрументарий решавал проблема – с кама. Били прехващани и писма и техните тайни били разкривани на императора. Накратко – никоя тайна не била в безопасност в Древен Рим, пълен с интриги и лъжи.

Кошмар за обикновените граждани

Фрументариите имали особено лоша репутация и били ненавиждани надлъж и нашир от всички римляни. Най-бедните класи изпитвали особена неприязън към тях поради фалшивите арести и обвинения срещу тях. Разправяйки се с обикновените хора, фрументариите били груби и безмилостни. Всичко това им спечелило неприятния епитет „тиранската чума“ на империята. Те били толкова неприятни, че само след няколко века организацията им била напълно разпусната.

По време на управлението на Диоклециан, с бързо нарастващия гняв на хората, фрументариите били официално разпуснати през 312 г. като част от реформите на императора. Движението било толкова ненавиждано, че трябвало да се създаде изцяло нова организация с нови правила – римска тайна полиция. Новата организация била наречена Agentes in Rebus – „Тези, които са активни по въпросите“ – и работела почти напълно различно от своите предшественици.

Когато стените имат уши

Животът в ранните дни на Римската империя със сигурност не е бил прекрасен. Не харесвате новия владетел? Най-добре е да си мълчите, иначе ще си създадете много проблеми. Този привидно пиян мъж в кръчмата може да е майстор шпионин, дегизиран фрументарий, който слуша всяка ваша дума.

Може само да се гадае колко предатели и врагове на императора са били „отмъкнати в сенките“ заради думите, които са изрекли, когато са смятали, че никой не ги чува.