Все повече младежи у нас проявяват интерес към здравни теми и искат информация в съвременни формати. Според данните, 79,2% предпочитат кратки видеа (Reels/TikToks), близо половината (49,1%) – подкасти, създадени от млади хора, а по-традиционните плакати и картички печелят доверието едва на 30,2%. Това показват данните от анкетно допитване на тема „здравна грамотност“ сред български младежи, проведен от Бюрото за интеграция и социални иновации (БИСИ) и подкрепено от Асоциация за развитие на София в рамките на проекта Health-Lit, финансиран от Европейския съюз.
Проучването очертава ценни тенденции в начина, по който младите хора възприемат и търсят знания за здравето си. Макар и с ограничен обхват, то ясно показва, че младото поколение е мотивирано да се грижи за своя здравословен начин на живот и очаква информацията да бъде поднесена по-достъпно и близо до техния свят.
Училището остава важен канал за здравна информация, но не е единственият. Онлайн ресурсите и семейството също имат роля, но тревожно е, че 15% от младите заявяват, че изобщо не получават информация за здравето си. Това разкрива нуждата от повече специализирани програми и инициативи, насочени конкретно към тях.
Сред темите, които предизвикват най-голям интерес и въпроси, са ваксините, психичното здраве, храненето, сексуалното и репродуктивното образование, както и тютюнопушенето и вейпингът. Част от младежите признават, че им е трудно да различават надеждна от подвеждаща информация – факт, който се потвърждава и от данните, че само около 60% смятат, че могат да разграничат невярна информация от дезинформация.
Положителното е, че младите хора ясно заявяват желание да получават качествена информация и активно търсят подходящи начини да я усвоят. Това е силен сигнал към институциите и експертите - ако се адаптират към техния език и предпочитаните платформи, посланията ще бъдат възприети много по-успешно.
В заключение, допитването показва, че младите в България са готови да поемат отговорност за своето здраве, стига да имат достъп до ресурси, съобразени с техните потребности. Това открива възможност за по-тясно сътрудничество между институции, специалисти и общности, за да се изградят по-близки и ефективни форми на подкрепа.
