Светът е изправен пред невероятни горещи вълни и суши, морското равнище неумолимо се покачва, а вечно замръзналият континент се затопля все по-бързо и Антарктида с катастрофални темпове губи ледената си покривка. Въпреки лошите прогнози обаче ново научно изследване откри неочакван съюзник в борбата за спасяването поне на Антарктида.
Лабораторните изследвания отдавна показват, че амонячният газ може да допринесе за образуването на облаци. А пингвините заедно с други морски птици, включително императорските корморани, отделят големи количества амоняк чрез гуаното си (изпражненията на морските птици, понякога натрупвани на дадено място в продължение на хилядолетия). Когато този разяждащ коктейл от изпражнения и урина, се смеси със съдържащи сяра газове от фитопланктона, той засилва образуването на малки аерозолни частици, които се превръщат в облаци. Така амонякът, отделян от пингвинското гуано, създава допълнителна облачна покривка над крайбрежната част на ледения континент. Това, според учените, блокира слънчевата светлина и понижава температурите. По този начин колониите от пингвини стоят на стража над антарктическия лед като източници на амоняк.
Досега обаче не бе възможно чисто количествено да се оцени този процес и да се види неговото въздействие върху ледения континент. Скорошно проучване, публикувано в списанието Communications Earth & Environment, показва нови възможности, които се откриват пред учените, съобщава Science Alert.
Още: Изследване: Ледената покривка на Антарктида крие съществуването на тропическа гора
В новото проучване учените за първи път са уловили този ефект в реално време. За целта те са инсталирали уреди в аржентинската база Марамбио на остров Сеймур в северния край на Антарктическия полуостров, казва водещият автор Матю Бойер от Университета в Хелзинки.
В продължение на трите летни месеца, когато колониите от пингвини са пренаселени и фотосинтезата на фитопланктона е в своя пик, екипът е наблюдавал посоката на вятъра, нивата на амоняк и новосъздадените аерозоли. Резултатите показват, че когато вятърът е духал покрай колонията от 60 000 пингвина, намиращи се на 8 километра от монтираните уреди, концентрацията на амоняк в атмосферата е скочила до 13,5 части на милиард. За сравнение, това е почти хиляда пъти по-високо от фоновите нива.
Цял месец след като птиците са поели на годишната си миграция, концентрацията на амоняк е останала около 100 пъти по-висока от обичайното, като напоената с гуано почва е действала като бавно освобождаващ се тор.
Отделно, явно има процес на взаимодействие между пингвините и фитопланктона, което засилва производството на аерозоли в региона, казва Матю Бойер. Всъщност, учените са открили първите доказателства, че намаляването на популациите на пингвини може да причинява положителна обратна връзка за затопляне в лятната атмосфера на Антарктика. Учените обаче признават, че ще са необходими още изследвания, за да се докаже тази хипотеза.
Още: Като във филм: Учен напада колеги на изолирана антарктическа станция, екипът моли за помощ
В световен мащаб облаците имат нетен охлаждащ ефект, като отразяват слънчевата радиация обратно в Космоса. Въз основа на арктическото моделиране на емисиите от морски птици, екипът смята, че подобен механизъм вероятно действа и в Антарктика.
Предишни изследвания предполагат, че загубата на ледените покривки на Антарктида може да събуди "древно зло" - спящите вулкани на ледения континент. Учените се опасяват, че загубата на лед може да предизвика вълна от вулканични изригвания от вулканите, които сега все още са скрити под огромния леден покрив. На Антарктида има повече от 130 известни вулкана, някои от които остават активни.
Още: Как ще изглежда Антарктида без ледовете
