Фатален сблъсък: първото и последно плаване на "Титаник"

Непосредствено преди полунощ пасажерите усещат леко поклащане, на което не придават особено значение. „Когато хванах дръжката на вратата към каютата, се усети втори удар, а после имаше и трети", разказва впоследствие пасажерката Едит Ръсел.

Причината за разтърсванията, на които почти никой не обръща внимание, е 300 000 тонен айсберг, в който се удря „Титаник" на 300 морски мили от Нюфаундленд. Колизията е толкова фатална, че корабът, който е прекарал само четири дни в открито море, потъва за три часа. Сигналът „Потъваме, елате бързо" стига твърде късно до корабите, които са наблизо и биха могли да се притекат на помощ.

Недостатъчен брой спасителни лодки

„Титаник" е единият от двата флагмана на компанията „White Star Line". Желанието на британската фирма е чрез тях да се наложи на силно конкурентния пазар на трансатлантическите пътувания. И затова залага повече на лукса, вместо на бързината. „Титаник" разполага с огромна палуба за разходки и с разкошно стълбище, облицовано с дъбово дърво. Има различни салони, отопляем басейн, както и игрища за различни спортни занимания. Всичко това обаче е на разположение само за настанените по горните етажи мултимилионери, железопътни магнати, писатели и политици. Немалка част от пасажерите са емигранти, които заемат помещенията от трета класа в търбуха на презокеанския лайнер.

Радостта на богатите обаче трае само до сблъсъка с айсберга, в резултат от който в корпуса на кораба зейва огромна дупка. В първия час в трюма се изливат 22 000 тона вода. Бързо става ясно, че "Титаник" няма да може да бъде спасен - макар корабният оркестър да продължава храбро да свири за успокояване на пасажерите до самото потъване.

Тъй като тогавашните предписания за сигурност са изготвени за по-малки пътнически кораби - с размери към една четвърт от тези на „Титаник", на борда на огромния луксозен лайнер няма достатъчно спасителни лодки. А някои от наличните спасителни лодки дори не се запълват изцяло - и понеже дамите от първа класа се опасявали да не съсипят прекрасните си рокли, и понеже офицерският състав на кораба принципно забранил на мъжете да се качват в лодките. Накрая от общия брой пасажери - 2200 души, се спасяват само 700.

Катастрофата се превръща в мит

Началото на мита за „Титаник" се слага още непосредствено след потъването: месец по-късно вече е факт немият филм „Спасена от „Титаник" с актрисата Дороти Гибсън, която е сред оцелелите. Вестниците се втурват да издирват очевидци на събитието. Мошеници като Макс Дитмар-Питман, който се представя за офицер от екипажа на „Титаник", припечелват доста добри пари с измислени истории за преживяното. Но именно Дитмар-Питман със своите разкази вдъхновява писателя Йозеф Пелц фон Фелинау да напише своя бестселър „Титаник. Трагедията на един океански великан" (1936).

Темата се превръща в истински култ обаче доста години по-късно - с филма „Титаник" на Джеймс Камерън и с едноименната холивудска мелодрама (1997) за любовта между двама пасажери от първа и от трета класа.

Това, че „Титаник" се помни и до днес, се обяснява предимно с неговото потъване. Тъй като неговият близнак - корабът „Олимпик", който за времето си е най-големият в света, е същинското чудо на техниката и лукса. Когато той се отправя на първото си пътуване през 1911-а, само няколко месеца преди „Титаник", кеят е претъпкан от журналисти и зяпачи. По-късно - когато се оказва, че няма достатъчно снимки от „Титаник", кадри от „Олимпик" се пробутват за документи от катастрофиралия лайнер.

„Олимпик" от своя страна плава успешно повече от три десетилетия - изминава четири милиона километра и пресича Атлантика 500 пъти. А днес е почти забравен.

Източник: Дойче веле