Нарича се Armillaria ostoyae и е паразитна гъба с дълги черни пипала, които се разпространяват и атакуват растителността със свирепостта на филмово чудовище, обсняват изследователите.
Още: 115-годишна жена стана официално най-възрастният човек на земята. Преживява коронавирус на 110
Още: Изследване твърди, че скелетът в семейната гробница на Александър Велики НЕ Е на баща му
Учените от Университета на Юта са изследвали защитния механизъм на дървесната гъба Armillaria ostoyae, за да разберат как да я унищожат. Техните резултати са публикувани в Journal of the Mechanical Behavior of Biomedical Materials.
Въжевидните структури на гъбата, наречени ризоморфи, търсят и атакуват дърветата, като изсмукват хранителните им вещества. Известно е, че заразяват и убиват над 600 вида дървесни растения, като представляват значителна заплаха за горите и селскостопанската индустрия. От 2000 до 2002 г. гъбата е отговорна за причиняването на щети от 1,5 милиона долара на прасковените дървета в Джорджия.
Известните златни „медени гъби“, които покриват повърхността през есента, растат почти навсякъде. Но изследователите от Юта са взели проби от най-големия известен екземпляр, който расте в Националната гора Malheur в източен Орегон – той е с размери 3,5 квадратни мили и тежи 35 000 тона. Екземплярът, известен като Humongous Fungus, е вероятно най-големият жив организъм на Земята според учените.
Още: Растенията наистина "крещят", просто досега не сме ги чували
Още: По кожата ни лазят зомби клетки: някои помагат, други ни вредят
Черните ризоморфи използват ензими и налягане, за да проникнат в кореновата система и под кората на дърветата. Попаднали веднъж в дървото, те пускат мицелно ветрило, бели разклонени нишки, които покриват вътрешността на кората като боя, лишавайки дървото от вода и хранителни вещества.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Научен пробив за витамин B1: Потвърдиха теория, смятана за невъзможна
Голяма част от изследванията досега са били фокусирани върху биологията, жизнения цикъл, взаимодействията с околната среда на гъбата и методите за контрол - които не са показали ефективност. Но екипът от Юта е решил да се съсредоточи върху биомеханичната структура на пипалата, или ризоморфите.
Ризоморфите имат външен меланизиран слой, който предпазва пипалата от химикали и механични сили. „Този външен слой е доста здрав – казват учените. - Това е нещо като здрава пластмаса. За естествения свят той е доста силен."
Изследователите са установили, че външният слой на ризоморфите е по-малко порест близо до повърхността, но по-порьозен във вътрешния слой, и че съдържат калций, който може да ги предпазва от киселинните атаки на насекоми и химически съединения.
Още: VIASAT NATURE представя „Глобалните приключения на Атънбъро“ (ВИДЕО)
Още: Сбогом на живота на земята: посочиха деня, в който планетата ни ще стане необитаема
Учените се надяват, че фермерите, служителите в горското стопанство и разработчиците на вещества срещу вредителите, въоръжени с тези нови знания, могат да измислят по-ефективен метод за ограничаване на тази упорита гъба.
