Земната обсерватория на НАСА привлече вниманието към една от най-разпознаваемите забележителности в Сахара – структурата Ричат в Мавритания, често наричана „Окото на Сахара“. Учените смятат, че тя не е резултат от удар на метеорит, а по-скоро издигнат геоложки купол, който ерозията постепенно е трансформирала в пръстеновидни хребети, съобщава ECOnews.
Окото на Сахара: Какво се крие зад тази мистерия
НАСА описва „Окото на Сахара“ като обект с диаметър над 40 километра (около 48 км според някои оценки). Тази структура служи като ориентир. Астронавтите са я забелязали още от първите пилотирани мисии.
Прочетете също: НАСА засне странно образувание в Сахара
В продължение на много години се е налагала теорията, че „Окото на Сахара“ се е образувало от удар на метеорит. НАСА обаче посочва геоложки проучвания, показващи различен произход – издигнат купол.
Учените обясниха, че в структури от този тип по-старите скали обикновено са изложени по-близо до центъра, докато по-младите слоеве образуват пръстени по краищата. Тези характеристики не се срещат в метеоритните кратери и това помага да се обясни защо геолозите смятат, че „Окото на Сахара“ е резултат от вътрешните сили на Земята.
Според учените, след като куполът е бил разкрит, диференциалната ерозия е свършила останалото. Различните видове скали ерозират с различна скорост, оставяйки след себе си кръгли хребети, наречени куести, където по-устойчиви слоеве се задържат.
Пясък от Сахара ще връхлети Северна Македония
Освен това, същите ветрове, които образуват дюните, могат да вдигнат огромни количества прах в атмосферата. Обсерваторията на Земята на НАСА отбелязва, че прашните бури могат да причинят проблеми с дишането и да намалят видимостта, когато частиците се концентрират близо до земята, въпреки че прахът може да бъде полезен, когато се разпръсне на дълги разстояния.
Земната обсерватория на НАСА описва „Сахарския въздушен слой“ като маса от много сух, прашен въздух, която се образува над пустинята Сахара от късна пролет до ранна есен и може да измине хиляди километри. Учените отбелязват, че когато този слой достигне Съединените щати, той може да причини облачно небе, придружено от ярки изгреви и залези, а също така може да повлияе на развитието на тропическите циклони.
Изследвания на НАСА показват, че ветровете и метеорологичните условия повдигат средно 182 милиона тона сахарски прах всяка година, като приблизително 27,7 милиона тона падат над басейна на Амазонка, доставяйки приблизително 22 000 тона фосфор годишно. Обсерваторията на Земята на НАСА също така отбелязва проучвания, свързващи отлагането на прах с продуктивността на океана, включително оценки, че прахът представлява приблизително 4,5% от годишния световен износ и от 20 до 40% в някои региони.
Останките на гигантски динозавър в Сахара преобръщат историята
