Разрастването на пандемията от COVID-19 улеснява появата на нови варианти на коронавируса, които частично избягват изградения имунитет на човека. Вече има пет ваксини, които изглеждат по-малко ефективни срещу варианта на вируса, открит за първи път в Южна Африка и регистриран вече в 40 страни. Така според научната общност преболедувалите и ваксинираните срещу COVID-19 не са напълно защитени от новите мутации на коронавируса, пише испанският национален ежедневник El Pais в своя статия, представена от агенция Фокус.
Миналата сряда лекари във френска болница съобщиха за първия потвърден случай на сериозна реинфекция с южноафриканския вариант на коронавируса. Това даде основания на учените да предупредят, че повече от 100-те милиона души, които вече са преодолели COVID-19 и повече от 175-те милиона, които са били ваксинирани, не могат да бъдат напълно защитени от нови версии на коронавируса.
Френският случай е обезпокоителен. През септември миналата година 58-годишен мъж, астматик, се заразява с коронавирус, но го изкарва с лека температура и затруднено дишане. През януари обаче той е приет в болница близо до Париж и интубиран след реинфекция с южноафриканския вариант. Самите лекари подчертават, че от началото на пандемията в света са потвърдени само три дузини реинфекции, повечето от които са преминали по-леко от първата инфекция. Същевременно обаче те предупреждават, че това е „вероятно подценена" цифра.
„Има убедителни доказателства, че вече предадената инфекция с оригиналния вирус не предпазва от реинфекция с варианта B.1.351 (този, открит в Южна Африка)“, предупреждава доктор Шабир Мадхи от Йоханесбург. Мадхи води изпитание на ваксината от американската компания Novavax, което даде неочаквани предварителни резултати. В него половината от 4400 участници са получили инжекции със солена вода. Около 700 от тях са били заразени с COVID-19 преди месеци, преди новият вариант да се появи в Южна Африка. В неваксинираната контролна група хора, които никога не са имали COVID-19, и в тази с прекарали заболяването, са били заразени или реинфектирани един и същи брой хора - около 4%.
Припомняме, че в средата на декември британските власти съобщиха за появата през есента на два нови щама на SARS-CoV-2 с мутация N501Y, която позволява на вируса да се закрепи по-здраво за ACE2 рецепторите, през които влиза в човешките клетки. За пръв път вариантът е засечен в Уелс през септември миналата година и нивото на разпространението му първоначално е доста ниско.
Според научни данни, в края на октомври миналата година вариантът преминава през още 17 мутации и след това започва бързото му разпространение във Великобритания, където в момента е доминиращ щам. Наблюденията сочат, че той се разпространява около 1,7 до 2 пъти по-бързо в сравнение със съществуващите щамове на SARS-CoV-2 и вече е проникнал в редица страни в Европа и Азия. В Бразилия и в Република Южна Африка са открити местни щамове с подобен набор мутации.
Екип учени, в който участва Оливие Шварц, научен директор на Института "Пастьор" в Париж, откриха сериозни различия в характера на действие на антителата срещу британската и южноафриканската разновидности на SARS-CoV-2 при експерименти с кръвна плазма от 83-ма жители на Орлеан, прекарали COVID-19. Опитите показали, че антителата могат да противодействат на всички разновидности на SARS-CoV-2, но ефективността много се различава и това се проявява особено отчетливо при ниски концентрации на неутрализиращите молекули.
Антителата добре неутрализират британската разновидност на коронавируса и класическия щам D614G, преборвайки инфекцията в 79 от 83 случая. В същото време 40 на сто от пробите на преболедувалите не са успели да неутрализират южноафриканския вариант на SARS-CoV-2 - т.е. те се разболяват отново, но не е изчислено колко тежко ще протече заболяването. Почти същият е резултатът от проби на хора, имунизирани с ваксината "Комирнати" на Pfizer/BioNTech - заключението обаче е, че въпреки това ваксината пази от сериозно протичане на COVID-19 и хоспитализация в тези 40% от случаите, в които не спира изцяло вируса. Важно е да се напомни, че 2 седмици след поставяне на втората доза вече има развит най-силен имунен отговор - и дори при южноафриканския вариант 60% от ваксинираните успяват да му противостоят напълно. Има направено изследване и за РНК ваксината на Moderna (технологията е като тази на "Комирнати") и тя показва 5 до 10-пъти по-слаб ефект срещу южноафриканския вариант на коронавируса.
Освен това ваксината "Комирнати" не пречи на новите щамове да проникват в носа и да се размножават в неговите клетки. Шварц и колегите му се надяват последващи изследвания да успеят да установят дали това е характерно и за други ваксини, както и да се определят последиците от подобно частично проникване на вируса в човешкия организъм. И още - основното притеснение е т.нар. мутация E484K. Точно тя е тази, която позволява на коронавируса по-успешно да се крие от антителата ни и да заразява. Тя е открита както в южноафриканския, така и в бразилския (P.1 и P.2) вариант на коронавируса, но вече се появява и при британския вариант - ПОДРОБНОСТИ ТУК!
Изрично в изследването е посочено, че не е проучен ефектът на т.нар. кръстосан клетъчен имунитет и се казва, че той може да реагира по-силно и добре от т.нар. хуморален имунен отговор т.е. този, осигуряван от антитела!
Не всички могат да контролират гнева си. На някои хора им е толкова къс фитила, че е нужна само една искра, за да избухнат. Други пък са непоклатими...
Предишна
