Откъде знаем, че времето съществува?

Будилникът звъни сутрин. Вземате сутрешния автобус, за да стигнете до офиса. Правите почивка за обяд. Вечерта се връщате с автобуса. Отивате да бягате за един час. Вечеряте. Отивате да спите. Всичко отново се повтаря. Празнувате рождени дни. Раждат се нови държави, възникват и падат империи. Цялото човешко съществуване е свързано с хода на времето. Но не можем да го видим и не можем да го докоснем. Как тогава да разберем, че наистина съществува?

Времето наистина ли съществува?

Към днешна дата класическата Нютонова теория за времето, според която времето е постоянно във Вселената, все още се явява добро приближение към това как хората възприемат времето в ежедневието си. Ние всички възприемаме времето по един и същи начин и всички синхронизираме часовниците си по един и същи начин, независимо къде се намираме, било то Лондон, Токио или Буенос Айрес.

Физиците обаче са осъзнали, че времето всъщност може да се държи по различен начин и не толкова последователно, колкото е смятал Нютон. „Когато говорим за време, трябва да мислим и за пространството – те вървят ръка за ръка – казва Казуя Кояма, физик от университета в Портсмут. – Не можем да ги разделим и как един обект се движи в пространството, определя как той възприема времето.“

Казано накратко, времето зависи от вашата скорост в пространството като наблюдател съгласно общата теория на относителността на Айнщайн. Освен това, според ОТО, гравитацията на голям обект може да повлияе на това колко бързо тече времето. Оттогава има много експерименти, които доказват това. Физиците дори са открили, че черните дупки изкривяват пространство-времето около себе си поради огромните си гравитационни полета.

„Добър, убедителен пример за разбиране на всичко това е да погледнем как използваме GPS – продължава Кояма. – GPS работи благодарение на мрежа от спътници, обикалящи около Земята. Те се намират на много голяма височина, затова гравитацията, която изпитват, е по-слаба. Следователно времето трябва да тече по-бързо за тях, отколкото за нас на Земята, където изпитваме по-висока гравитация. Но тъй като сателитите се движат около планетата с много висока скорост, това фактически помага да се забави времето, като компенсира липсата на гравитация."

Разбирането как тези два ефекта работят и си влияят взаимно е от съществено значение за гарантиране на правилното функциониране на глобалната GPS мрежа. И последователна теория за времето, която обяснява как се движат обектите, е ключов компонент в това. И така, часовникът не ни лъже: времето съществува извън нашето собствено възприятие.

И накрая, Кояма отговаря на въпроса дали пътуването във времето един ден може да стане възможно.

„Съжалявам, че ще ви разочаровам, но за да е възможно пътуването във времето, ще трябва да открием напълно нов тип материя, която има силата да променя кривината на времето и пространството – казва ученият. – Такава материя би изисквала свойства, които просто не съществуват в природата. Ние, физиците, смятаме, че връщането в миналото е просто невъзможно, но е хубаво да си фантазирате за това.“

ВИЖТЕ ОЩЕ: Айнщайн може да греши. Физици допускат, че времето може да не съществува