С колко се замърсява живота ни заради изкопаеми горива?

Половината от починалите по тази причина е разделена между Китай и Индия, а други милиони смъртни случаи са разпределени по равно между Бангладеш, Индонезия, Япония и САЩ, съобщават те в списанието Environmental Research. Токсичният коктейл от малки частици, изхвърлени от изгарянето на нефт, газ и особено въглища, е отговорен за една четвърт или повече от смъртността в половин дузина нации, всички в Азия.

„Често обсъждаме опасностите от изгарянето на изкопаеми горива в контекста на CO2 и изменението на климата и пренебрегваме потенциалните въздействия върху здравето“, гласи изявление на съавтора Джоел Шварц, професор по екологична епидемиология в Училището по екологична епидемиология T.H. Чанв на Харвард.

Потенциалът да се избегнат милиони преждевременни смъртни случаи трябва да бъде мощен допълнителен стимул за политиците да намалят емисиите на парникови газове и да ускорят глобалното преминаване от кафява към зелена енергия, каза той.

В световен мащаб замърсяването на въздуха съкращава живота средно с повече от две години, показват по-ранни изследвания.

Най-силно засегната е Азия, където средната продължителност на живота е намалена на 4,1 години в Китай, 3,9 години в Индия и 3,8 години в Пакистан.

В някои региони на тези страни продължителността на живота се намалява два пъти повече.

Части от пъзела

В Европа животът е съкратен средно с осем месеца.

Новото проучване почти удвоява предишните оценки за броя на хората, убити от замърсяването с изкопаеми горива. Световната здравна организация казва, че замърсяването на въздуха - включително на закрито - убива седем милиона души годишно, като 4,2 милиона от тези смъртни случаи се дължат на замърсяване на околната среда или на открито. Най-новото проучване на Глобалната тежест на заболяванията - най-изчерпателният каталог на причините, поради които хората умират - стига до приблизително същите цифри.

И двете оценки разчитат на сателитни данни и наблюдения на повърхността, за да определят концентрациите на най-малкия и най-смъртоносния калибър на замърсяване, известен като PM2,5.

Но те не могат да определят дали тези микрочастици идват от изгаряне на изкопаеми горива или, да речем, от прах и дим от горски пожари, казва съавторката Лорета Микли, експерт по взаимодействия между химията и климата в Харвард.

От какво зависи дълголетието, установиха учени

Изследователите са установили, че веселите хора живеят по-дълго, също - че гените, отговорни за метаболизма на желязото в организма, са...

Прочети повече

"При сателитните данни виждате само части от пъзела", каза тя.

За да получат по-детайлна картина откъде идва замърсяването с частици и въздействието му върху здравето, Микли и колегите й използваха триизмерен модел на атмосферната химия, известен като GEOS-Chem, който разделя земната повърхност на блокове от по 50 на 60 километра.

Нова оценка на риска

„Вместо да разчитаме на средни стойности, разпространени в големи региони, ние искахме да картографираме къде е замърсяването и къде живеят хората“, каза водещият автор Карн Вохра, студент в университета в Бирмингам.

Следващата стъпка беше включването на данни за емисиите на въглерод - от енергийния сектор, промишлеността, корабоплаването, авиацията и наземния транспорт - заедно със симулациите на НАСА за циркулация на въздуха.

Продължителността на живота у нас расте, но все още сме последни в Евросъюза

Средната продължителност на живота в България продължава да нараства, но въпреки това остава най-ниската в Европейския съюз. Това показ...

Прочети повече

След като изследователите имали концентрации на PM2,5 за всеки блок в глобалната мрежа, те все още трябваше да определят последиците за здравето.

Предишни изчисления на въздействието на замърсяването на въздуха - въз основа на излагане на дим на закрито- сериозно подценяват опасността, установиха скорошни проучвания, така че изследователите разработиха нов модел за оценка на риска.

В сравнение с други причини за преждевременна смърт, замърсяването на въздуха убива всяка година 19 пъти повече хора от маларията, девет пъти повече от ХИВ / СПИН и три пъти повече от алкохола.

Исхемичната болест на сърцето и инсултът представляват почти половината от тези смъртни случаи, като повечето от останалите са белодробни заболявания и други незаразни заболявания като диабет и високо кръвно налягане.

Източник: БГНЕС