Произходът на известните статуи Моаи на Великденския остров е една от най-големите археологически мистерии в света. Сега учените твърдят, че са разрешили ключова част от тази мистерия, съобщава Daily Mail. Твърди се, че тези статуи тежат между 12 и 80 тона. Учените отдавна се чудят как древната цивилизация на острова би могла да ги е преместила.
Мистерията със статуите на Великденския остров
Използвайки 3D моделиране и експерименти в реални условия, учените потвърдиха, че статуите наистина са „вървели“ към местоназначението си. Антрополозите откриха, че хората от Рапа Нуи вероятно са използвали въжета, за да люлеят статуите в зигзагообразен модел по време на преместването им.
Тази техника включвала закрепване на въжета от двете страни на главата на всяка статуя, след което издърпването им напред-назад, люлеейки ги от едната страна на другата. Така моаите били транспортирани до местоназначението си. С екип от само 18 души, изследователите успяха да преместят подобни статуи на 100 метра само за 40 минути. Това е значително по-бързо от предишните опити, добавя изданието.
Прочетете също: ВИДЕО: Експеримент доказа, че каменните скулптури на Великденския остров сами са стигнали до мястото си
Изследователите твърдят, че това предоставя изключително убедителни доказателства, че най-големите глави на моаи са били транспортирани чрез „ходене“. Това ново научно доказателство дори е в съответствие с устните предания на острова, които описват как главите са „ходили“ от кариерата, където са били създадени, до крайното си място.
Учените са установили, че статуите са създадени от племе каменоделци, които са живели тук много преди пристигането на европейците. Тази теория се подкрепя от наличието на кариера близо до изгасналия вулкан Рано Рараку. Много идоли лежат там недовършени, докато други едва са започнали да се издълбават от скалата. Идолите са изобразявали починали предци, а местните жители са им се покланяли.
Прочетете също: Призрачни циркони от Великденския остров разклащат общоприетото мнение за мантията на Земята
Островитяните вярвали, че тези статуи могат да контролират времето, да влияят на съдбите на хората и да хвърлят проклятия върху враговете. Затова всеки островитянин се опитвал да се сдобие със собствена статуя на свой предък. Колкото по-голяма и по-тежка била статуята, толкова по-голяма била нейната сила.
Смята се също, че Великденският остров някога е бил покрит с гъсти гори. Местните жители, желаейки да поставят своите идоли около острова, започнали да изсичат дървета, за да транспортират тежките фигури. Скоро на острова не останало нито едно дърво, което довело до обедняване на почвата на Рапа Нуи и рязко спадане на добивите. Племената започнали да враждуват помежду си. В резултат на това онези, които не били убити, изоставили домовете си и никога не се върнали.
Нова теория на учените пренаписва историята на Великденския остров
