Най-дългата мълния в света е 829 км и се е простирала от Източен Тексас до Канзас Сити в САЩ, сочат скорошни измервания на Световната метеорологична организация (WMO). Мълнията се е появила през октомври 2017 г. в регион, известен със своите силни гръмотевични бури. В прессъобщение от WMO отбелязват, че това разстояние може да бъде изминато с кола за 8-9 часа, а от самолет за около 90 минути. Проблясъкът на светкавицата е продължил 7,8 секунди, съобщи ДПА.
Повече за впечатляващата мълния
„Наричаме го мегасветкавица и едва сега разбираме механизма на това как и защо се случва“, казва ученът Ранди Червени от Държавния университет на Аризона и Световната метеорологична организация.
„Вероятно е все още да съществуват още по-големи крайности и ще можем да ги наблюдаваме, тъй като с течение на времето се натрупат допълнителни висококачествени измервания на мълнии.“
Още: Ново революционно откритие за мълниите
Предишният носител на рекорда е мълния с дължина 768 км, която се е появила през април 2020 г. в югозападната част на САЩ. Грешката и при двете измервания е плюс/минус 8 км.
И предишният, и настоящият рекордьор са засечени с помощта на геостационарните метеорологични спътници GOES-16 и GOES-17 на NOAA, които са оборудвани с геостационарни устройства за картографиране на мълнии, които непрекъснато наблюдават небето за екстремни мълнии.
Сред другите рекорди, отбелязани от WMO, са най-дълго продължилата мълния – 17,1 секунди, която ударила Уругвай и Северна Аржентина през юни 2020 г., както и най-смъртоносната мълния, която се появила в Зимбабве през 1975 г. и убила 21 наведнъж души, потърсили убежище в барака.
Още: Как да се предпазим от удар от мълния
Мълнията е едно от най-зашеметяващите явления на Земята. Тя възниква, когато бурни атмосферни условия разбъркват частиците, които се трият една в друга и генерират електрически заряд. В крайна сметка се натрупва толкова много заряд, че той трябва да се разреди, като предизвиква разряд от милиони волта в небето.
Повечето мълнии са сравнително малки, с дължина по-малко от 10 мили, и имат тенденция да удрят вертикално. Но някои се движат хоризонтално през облаците, а ако облачният комплекс е особено голям, това може да означава гигантски мълнии. Всичко, което е по-дълго от 100 километра, се счита за мегасветкавица.
Измерването на мегасветкавиците е трудоемка работа, която включва събиране на данни от сателити и наземни станции, за да се възстанови триизмерният обхват на явлението. Това помага да се определи дали мегасветкавицата е единствен мълния, както и да се измери колко е голяма. Тъй като мълнията често е поне частично скрита от облаци, такива мегасветкавици лесно могат да бъдат пропуснати.
Източник: БТА
