Учени и изследователи, изучаващи най-голямата непрекъсната пясъчна пустиня в света, не са открили следи от древни хора там.
„Празният квартал“ - какво е известно за него
Руб ал-Хали, или „Празният квартал“, е 1000 километра безкраен пясък на Арабския полуостров. Това място обаче невинаги е било такова. В по-влажни периоди от далечното минало това огромно море от пясък понякога е ставало много по-гостоприемно място, пише Science Alert.
Известно е, че по време на по-влажни периоди в „Празния квартал“ са се образували временни „зелени коридори“. Смята се, че те са позволили на ранните хора да напуснат Африка и да се заселят по-далеч, благодарение на наличието на важни водни ресурси: древни езера, които отдавна са изчезнали. Има обаче една мистерия, свързана с тези древни езера.
В новото проучване учените са обхванали около 1500 километра от тази област, търсейки следи от древни езерни отлагания и признаци на човешко присъствие. Общо учените са открили доказателства за съществуването на древни езера в 55 от 125-те проучени точки. Предишни проучвания са показали, че възрастта на тези отлагания е около 122 000 до 67 000 години. За съжаление, учените не са успели да открият следи от древно човешко присъствие.
Според геоархеолога Рудолф Делмур от Виенския университет, той и колегите му са изследвали едно след друго древно езеро, но никога не са открили нищо, създадено от човека. Факт е, че в продължение на десетилетия учените са вярвали, че наличието на временни езера в Руб ал-Хали и околните тревисти равнини би привлякло хора, мигриращи от Африка през Арабия към Азия. Казано по-просто, водата със сигурност е играла роля, но сега учените смятат, че древните хора вероятно са се нуждаели от нещо повече от вода, за да установят лагерите си.
Общо учените изследвали 125 точки, но само 10 от тях разкрили геоложки находища на камък, подходящ за изработка на инструменти. Освен това всички тези обекти се намирали в самите покрайнини на пустинята. Въпреки че много древни сладководни езера биха могли да поддържат живот, геоложките условия на повърхността в централната част на пустинята били неподходящи за изработка на каменни инструменти, което било необходимо условие за постоянно обитаване на хора.
Фактът, че хората са се нуждаели от нещо повече от достъп до вода, за да оцелеят, не е нищо ново, казва Емануеле Канчелиери, експерт по праистория в Университета на Алгарве. Но ценността на това откритие е, че новото проучване е подложило идеята на обстоен и строг научен контрол.
Прочетете също: Пустинята Намиб е покрита с хиляди кръгове, които са мистерия за учените
