Зловещи и завладяващи: Древни градове призраци

Гамсутъл, Дагестан

Slavyanochka / CC BY-SA 4.0

Подобно на легендарния град на инките Мачу Пикчу, изгубен някъде в средата на Андите, дагестанското село Гамсутъл също се намира в планина, на надморска височина 1418 м. Къщите в селището са плътно прилепнали по склоновете като птичи гнезда. Някога тук кипял живот, а сега само вятърът и няколко туристи се разхождат сред руините. Учените твърдят, че селището Гамсутъл е основано преди около 2000 години, предполагаемо от аварски ханове. Самото име Гамсутъл в превод от аварски език означава в подножието на ханската крепост или, според друга версия, царската крепост. Вероятно името отразява начина на живот на аварите: жилището на хана основател е на върха на планината, а армията му е разположена по склоновете.

До миналия век Гамсутъл бил населен и имал развита инфраструктура: в него имало магазини, поща, училище и болница. Но през 70-те години на миналия век Гамсутъл опустял: в търсене на по-добър живот жителите отишли в по-обещаващи селища. Последният жител на селото е починал през 2015 г. На територията на селото са открити артефакти от различни епохи и религии: християнски кръстове, надгробни плочи с надписи на персийски, по фасадите на къщите все още може да се различат арабски надписи, а вратата на една от тях е украсена със звездата на Давид.

Фабрике ди Кареджине, Италия

Robyfra1 / Public Domain

Тази италианска Атлантида е известна като Фабрике ди Кареджине – град от XII век, който някога е бил дом на 31 къщи, около 150 жители и здрава каменна църква. В продължение на стотици години малкият град бил рай за занаятчии ковачи. Но през 1946 г. той среща своя край, когато италианската енергийна компания Enel строи язовир в долината. Жителите на града са преместени в близкото село, Фабрике ди Кареджине е потопен и се ражда язовирът „Вали“.

През 75-те години, откакто Фабрике ди Кареджине стои на дъното на езерото, любопитните посетители са имали няколко шанса да се разходят сред неговите руини, когато язовир „Вали“ бил източван за профилактика.

Шингети, Мавритания

François COLIN / CC BY-SA 2.5

Шингети е изоставен средновековен търговски център в Северна Мавритания. Намира се на 70 км източно от град Атар, на надморска височина 308 м, и е обект от Световното наследство на ЮНЕСКО. Първоначално селището на това място е основано през 777 г., а до XI век се превръща в търговски център на конфедерацията на берберските племена, известна като Санхаджи, която по-късно става част от съюза на Алморавидите.

В средата на XIII век градът се възражда като ксар (укрепено селище) на транссахарските търговски пътища. Тъй като градът бил първата спирка за поклонниците, тръгнали към Мека, той се превърнал в свещен град, в него били основани училища, които обучавали на реторика, астрономия, математика, медицина. Векове наред Мавритания е била известна в арабския свят като „земята на Шингети“, а самият град в Западна Африка понякога е наричан „седмият свещен град на исляма“.

Суакин, Судан

Bertramz / CC BY 3.0

Суакин е пристанищен град в Североизточен Судан, на западния бряг на Червено море. Някога е смятан за върха на средновековния лукс на Червено море, но днес изоставеният стар град, построен от корали, е в руини. Има редица препратки към резиденцията на венециански търговци в Суакин и Масава през XIV век. О. Г. С. Кроуфорд смята, че през XIII век този град е бил център на християнството. Има свидетелства, че градът е бил отправна точка за етиопските поклонници, отиващи в Йерусалим, до превземането на пристанището от Селим I през 1517 г.

Не изминават и 50 години, и Суакин става седалище на пашата на османската провинция Хабеш, която включва градовете Аркико и Масава (сега част от Еритрея) до края на османското владичество. Влиянието на християнството постепенно изчезва след падането на нубийското царство през XIV век и вярващите или измират, или приемат исляма през XVI век.

Ани, Турция

Ben Men Lyun / CC BY-SA 4.0

За първи път споменат през V век от арменски хронисти, „призрачният град“ Ани е описан като силна крепост на върха на хълм, която е била владение на арменската династия на Камсараканите. От този момент нататък и през цялата си окупация мястото има бурна история: многократно преминава от едни ръце в други, издържа на обсади, кланета, земетресения и грабежи – което води до неговото изоставяне.

Най-голям разцвет и подем Ани преживява по време на дългото управление на Гагик I от 989 до 1020 г. След неговата смърт двамата му синове влизат в спор за престола и разделят царството на две части. До средата на XVII век на територията на Ани съществува малка крепост, която постепенно запада и в XVIII век вече е обезлюдена.

Спиналонга, Гърция

Malamant / Public Domain

Според венецианския картограф Винченцо Каронели Спиналонга невинаги е бил остров, а някога е бил свързан със съседния полуостров Спиналонга. Поради местоположението си островът е укрепен още от самото начало, за да може да защитава подхода към пристанището на древен Олус (днес град Елунда). Олус, както и околностите, се обезлюдяват през VII век поради зачестилите нападения на арабските пирати в Средиземноморието. Олус остава изоставен до средата на XV век, когато венецианците започват да строят солници в плитките и солени води на залива. Впоследствие районът започва да се развива и бива заселен наново. Това, в комбинация с нарастващата османска заплаха, особено след падането на Константинопол през 1453 г. и честите пиратски нападения, кара венецианците да укрепят острова.

Впоследствие островът е използван като колония за прокажени от 1903 до 1957 г. Последният жител на острова, свещеник, го напуска през 1962 г. Към Спиналонга има два входа, единият от които е прокаженият вход и представлява тунел. Наричан е Портата на Данте, тъй като болните не са знаели какво ще стане с тях, когато пристигнат. Веднъж попаднали на острова обаче, те получавали храна, вода и медицинско внимание.

Пентeдатило, Италия

Salli / Public Domain

Всеки знае за Помпей – римски град, погребан в продължение на много векове от изригването на Везувий. Но на територията на Италия има и други, по-малко известни градове призраци, изоставени от хората след големи природни бедствия. Като например Пентедатило.

Пентeдатило е основан като колония на гръцкия град Халкида през 640 г. пр.н.е. Запада по време на византийското владичество, когато е разграбен. През XII век е завладян от норманите. Градът е силно пострадал от земетресение през 1783 г., което кара повечето от жителите да го напуснат. Градът остава напълно необитаем от средата на 60-те до 80-те години на миналия век, когато е частично възстановен и повторно заселен от доброволци от цяла Европа.

Кулдара, Индия

Suryansh Singh (DarkUnix) / CC BY-SA 4.0

Кулдара в Джайсалмер, Индия, е създаден около XIII век и е обитаван от брамини Паливал. Градът е изоставен в началото на XIX век по неизвестни причини, вероятно поради липса на вода или земетресение, или както твърди местна легенда, поради зверствата на министъра на щата Джайсалмер Салим Сингх.

С течение на годините Кулдара придобива репутация на призрачно място и ръководството на Раджастан решава да го развие като туристическа атракция през 2010 г.

Панам Нагар, Бангладеш

Kmmontasir / CC BY-SA 4.0

Панам Сити (наричан още Панам Нагар на бенгалски) е един от най-ранните градове в Бангладеш, който все още съществува. Като столица на бенгалския владетел Иса Хан от XV век, градът някога е бил важен търговски и политически център.  Въпреки че сега е в руини, историческият град може да се похвали с архитектурни примери от султанатския, моголския и британския колониален период.

Историческият град, разположен близо до днешната столица Дака, включва няколко моголски паметника - сред които крепостта на река Сонаканда, светилището Панч Пир Мазар и джамията на Ибрахим и Абдул Хамид. Заплахите за обекта включват наводнения, вандализъм, самонастаняване и др. Историческите сгради все повече се рушат с времето и няма признаци за значителни опити за реставрация с цел запазване на обекта.

Ал-Ула, Саудитска Арабия

Pteropus conspicillatus / CC BY-SA 3.0

Ал-Ула е оазис, разположен на около 150 км югозападно от Тайма и на 400 км северозападно от Медина в северозападната част на Саудитска Арабия, като е разположен на т.нар. път на тамяна.

В призрачния град Ал-Ула има древни постройки, джамии, пазари и над 800 жилищни сгради. През XII век старият град се превръща в основно селище по пътя на поклонението от Дамаск до Мека. Къщите са прилепени една към друга, осигурявайки укрепление, което намеква, че отбраната е била приоритет за ранните жители на града.

Каякьой, Турция

Wmck / CC0

Каякьой е изоставено селище в Югозападна Турция. В древността е било известно на гръцки като Кармилесус, също като Ливиси, се намира на 8 км южно от Фетие в Югозападна Турция в старата провинция Ликия. През късната античност жителите на Каякьой са гръцки православни християни. Те живеели в относителна хармония със своите мюсюлмански османски владетели от края на бурното османско завоевание на региона през XIV век до началото на ХХ век. След Гръцко-турската война от 1919 – 1922 г. и последвалия Лозански договор през 1923 г. гръцките православни жители на града са изселени.

Договорът предвиждал гръцките граждани мюсюлмани да се преместят за постоянно в Турция. Повечето от тях били използвани от турската държава за заселване на опразнените гръцки християнски градове, но мюсюлманите от Гърция не пожелали да се заселят в Ливиси поради слухове за призраци на гърци, убити там. Градът призрак, сега запазен като музей, се състои от стотици изоставени, но все още стоящи къщи и църкви в гръцки стил.

Крако, Италия

Maurizio Moro5153 / CC BY-SA 4.0

В продължение на близо 50 години град Крако в Южна Италия стои необитаем. Някога той бил монашески център, феодален град и център на образованието с университет, замък, църква и площади. Най-старата сграда на Крако, Норманската кула, е построена през 1040 г. и много от сградите на Крако датират от Средновековието. Но през 1656 г. чума поразява Крако, убивайки стотици хора. Тежък глад предизвиква масова миграция на населението на Крако към Северна Америка между 1892 и 1922 г.

Основан от гърци, малкия град бил наречен „гракиум“, или „произлязъл от малката нива“ от един от тогавашните архиепископи в района. През 1963 г. Крако е бил изоставен вследствие от лоши реколти, свлачища и земетресения. Жителите били преместени в съседната долина, а Крако останал да пустее и до днес. Няколко филма са заснети тук през годините, включително „Страстите Христови“ на Мел Гибсън, „Христос се спря в Еболи“ на Франческо Рози и „Спектър на утехата“ на Марк Форстър.

Плимът, Монсерат

Andrew Shiva / CC BY-SA 4.0

Плимът е призрачен град на остров Монсерат, отвъдморска територия на Великобритания, разположена във веригата острови Малки Антили. Построен върху исторически отлагания от лава близо до тогава дълго неактивния вулкан Суфриер, градът е евакуиран през 1995 г., когато вулканът изригва отново. Плимът в крайна сметка е изоставен за постоянно през 1997 г., след като бил буквално погребан от поредица от пирокластични потоци.

На 21 август 1995 г. вулканична пепел обсипва Плимът, а през декември жителите му са евакуирани. Няколко месеца след това им е разрешено да се завърнат по домовете си. На 25 юни 1997 г. обаче при мощно изригване на вулкана загиват 19 души и градът отново е евакуиран. В периода между 4 – 8 август още няколко изригвания разрушават 80% от столицата на острова. Градът бива погребан от слой пепел с дебелина 1 - 4 м, а южната част на острова е обявена за закрит район. Повече от две трети от хората напускат острова. Правителството на Монсерат се измества в Брейдс, но Плимът и днес остава де юре столица на острова.

Балестрино, Италия

Балестрино се състои от стария исторически град, разположен на хълм, и новия град под него. Изоставен през 1953 г. поради хидрогеоложка нестабилност, старият център е град призрак.