Човекът, за когото Габрово говори

- Кой е Николай Косев?

На 37 години съм, роден в Габрово, обичам града си, затова избрах да се развивам тук. Имам прекрасни родители и съм им благодарен за всичко. Завърших Механотехникума в Габрово. От ученическите години имам прекрасни спомени и приятели до днес. Искам да благодаря сърдечно на моята класна Татяна Чинчева, на която дължа много за моето израстване. Впоследствие завърших Философия във ВТУ “СВ.СВ. Кирил и Методий” и Международни икономически отношения в УНСС.

- Имало ли е периоди от живота ви, в които сте живели на друго място?

Не съм и помислял да напусна Габрово. Имам един авантюристичен период в Аляска. Бях там две поредни години на студентска бригада, работих по 16 часа, чистех риба в студ и тежки битови условия. Това беше изпитание и себевъзмогване. За минута не съм помислял да остана да живея там, въпреки изкушаващото предложение, което имах.

- Сега с какво се занимавате?

Започнах да работя на 17 години, близо 20 години развиваме заедно с баща ми наш бизнес тук, в родния ни град. Даваме работа на много хора от различни уязвими групи, също и на бежанци.

- Освен, че сте сред инициаторите за стартирането на Местната гражданска инициатива за промяна на герба на град Габрово с идеята мотото „Трудъ и постоянство” да стане „Любов, трудъ и постоянство”, вие сте основен двигател и спонсор на събирането на гражданската подписка. Какво предизвиква един млад човек да направи това?

От години се интересувам от историята за габровските индустриалци. Уча се от тяхната иновативност, социална ангажираност и благотворителност, следвал съм научените уроци през годините. Идеята не е нова, тя е споделяна пред мен от различни габровци, но до момента все още не е реализирана. Затова считам, че трябва бъде първо широко популяризирана, да се чуят мненията на повече хора.

Не зная дали има габровец, който да не е чувал за Пенчо Семов и неговият принос за града ни и цяла България. Тази година през месец октомври се навършват 150 години от неговото рождение. Убеден съм, че неговият девиз „Любов, трудъ и постоянство” трябва да бъде част от герба ни. Символно е точно сега да се опитаме да направим нещо, с което Габрово отново да бъде визитка за новаторство, но и единение. Днес денят ни е съпътстван от противопоставяне, агресия, липса на ценности, авторитети. Нуждаем се от позитивна енергия.

Длъжен съм да спомена, казах го и на пресконференцията – като подехме инициативата, стана ясно, че преди няколко години Ивелина Елмазова е внесла подобно предложение в общинския съвет на Габрово. То е потънало още на ниво комисии, затова сега много ми се иска чрез гласа на всеки един габровец и това е призив за участие в подписката, която ще се събира до 23 октомври, то да се реализира. Вече имаме събрани над 500 подписа и всеки, който желае може да го направи срещу Терамол, срещу магазин Лили дрогерия и в района на автогарата, където имаме доброволци.

Както споменах, винаги съм се вдъхновявал от делата на нашите „първи“, помня преди няколко години, когато прочетох „Успехът“ на Красимира Чолакова, колко силно ме вдъхнови личността на Пенчо Семов.

Това е инициатива, която може да ни обедини, тя няма политически цвят и е обърната към всеки един габровец. Едва ли добавянето на думата „любов” в герба на Габрово ще ни промени внезапно. Но сплотяването на общността около този символен акт, ще ни накара да разсъждаваме, да спорим, да разговаряме за толкова пропуснати важни неща в живота ни като хора и като общество.

Знаете ли, щастлив съм, че когато гербът е върнат през 1994 г. от кмета Иван Ненов, е запазена еровата гласна, за да ни напомня за славните времена на Габрово, сега много ми се иска любовта да е тласъкът за новото му единение. Именно такава е символиката на самата дума „ Любов“.

Мисля, че е „Време да започнем да градим мостове“ , както казва Колю Фичето.

- С какво най-вече Ви впечатляват габровските индустриалци от миналото?

НК:  Трудно е в няколко изречения да кажа всичко, което мисля за всеки един от тях, защото те създават визитката на нашия град, който в миналото е наричан най-индустриализирания град или столицата на фабриките. Като се замисля - те са били смели мечтатели, които с труд и постоянството са постигнали всичко. Но, също така са били пословични със своята силно изразена социална чувствителност и с грижата си за обикновените хора и града. И тук отново стигаме до любовта, обичта, взаимопомощта, които толкова ни липсват днес.

- Откривате ли допирни точки между днешните предприемачи и някогашните индустриалци?

НК: Като човек, който обича града си и е избрал да се развива в него, мога да кажа, че тук много силно се усеща духът на сентенцията: „Хората правят града, но и градът прави хората“. Може би това, че сме градът на „първите“, че сме центърът на България, ни кара все още да търсим новото и да се стремим с трудолюбие и упоритост да бъдем успешни. За съжаление противопоставянето и личния интерес надделяват, а взаимопомощта и единението липсват. Всеки се е втурнал поединично да се бори и да оправя собствения си живот, загърбвайки другите. Трябва заедно да променим това.

- Преди няколко месеца от габровска медия стана ясно, по повод празник, който организирахте за децата на служителите си, че вашата фирма „Еврохим груп” е първото и засега единствено социално предприятие в Габрово и че в него работят хора от различни уязвими групи. Успоредно с това, често чуваме името ви в подкрепа на различни благотворителни инициативи. Ще посоча двата най-скорошни примера: Подкрепихте мотосъбора на Соколски манастир, организиран от мотоклуб „Ковачите” в помощ на болно дете, а месец преди това бяхте спонсор за закупуване на носии и микрофони за децата от детските школи, участващи в празника на Градище „Ние сме бъдещето“ , организиран от Граве България. Кое Ви вдъхновява?

НК: Много ми се иска да не говорим за благотворителните инициативи, в които участвам. Именно в това е смисълът – да помагаш без да се афишираш. Организаторите през годините винаги са искали да изляза с лицето си, но не го усещам така. Да правиш добро за някой, за кауза – това е прекрасна енергия, която на мен лично ми носи щастие и удовлетворение, и това е достатъчно.

Доброто е любов - така го чувствам и така ще продължа.

Бих казал на всички свои съграждани, които скептично казват – „всичката Мара втасала, те герба се сетили да сменят“ - нека намерим нещо, което да ни носи хубава енергия и е с мисъл за доброто, за любимия ни град, за нашите отношения, за бъдещето.

- Кажете ни на финала вашата рецепта за успех и щастие?

За мен най-важни са умът- това постоянно да учиш и надграждаш себе си, позитивната енергия, стремежът към доброто, постоянството – никога да не се отказваш при първа пречка и най-вече да обичаш това, което правиш и то със страст и упорство.

Определям себе си като консенсусна личност и оптимист, мисля, че умея да обединявам хората, не предавам каузи, идеи и приятели. Моят дом е моята крепост – там намирам спокойствие с любимата жена, нашето куче Спайки, прекрасните ни картини и цветята, които обожавам, а  напоследък преоткрих  планината и всяка свободна минута съм по красивите пътеки на невероятната ни България.