Д-р Ангелова за "Горна баня": Няма безстопанственост, пращах доклади на всеки министър с конкретни предложения

Опитът на Инициативен граждански комитет от "Горна баня" да стигне до решение на проблема с рушащата се сграда на банята в квартала доведе до спиране на два търга за продажба на други имоти там - на бившите санаториум и поликлиника. Всички те са стопанисвани от "Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация" ЕАД, която се намира в "Овча купел". След писмото на заместник-министъра на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, с което тръжната процедура беше спряна, от Инициативния граждански комитет в "Горна баня" пуснаха сигнал до прокуратурата за умишлена безстопанственост от страна на изпълнителния директор на НСБФТР ЕАД д-р Татяна Ангелова. Тя е на този пост в болницата от началото на 2009 година. Actualno.com потърси д-р Ангелова за коментар и подробности по случая. С нея на разговора присъства и адвокат Ивайло Овчаров, който разясни ситуацията от чисто юридическа гледна точка.

Д-р Ангелова, колко мандата вече сте директор на болницата?

На 15 декември 2008 г. бях назначена за временно изпълняващ длъжността директор на дружеството. През януари 2009-та година се явих на конкурс, който спечелих и през февруари бях назначена за изпълнителен директор. По принцип мандатността при нас е за период от 3 години след конкурс. Ако обаче след този период болницата е в добро финансово състояние и със стабилна дейност, по преценка на министъра на здравеопазването може директорът да остане за още един мандат. В моя случай решението беше на министър д-р Стефан Константинов. През февруари 2015 година ми изтичаше втория мандат. През януари се явих отново на конкурс за нов мандат и продължавам да съм на този пост. В тази болница работя от 1981 година с едно прекъсване в периода 2006-2008-ма година.

Вие обаче сте съдружник и в частна фирма...

Д-р Татяна Ангелова: Появиха се доста неверни твърдения в медиите и това е много тъжно. Не бих могла да заема длъжността, на която съм, ако работех в частна фирма. Тези неща от министерството ги следят много стриктно. В момента, в който спечелих конкурса за първи път, в началото на 2009 година, подадох всички документи за напускане на управителните и контролни органи на фирмата, което е видно от Търговския регистър.

Адв. Ивайло Овчаров: Позволете да обясня от чисто юридическа гледна точка. Първо - от 2009 година насам фирмата почти няма дейност. Отчетите са в Търговския регистър и са публични, това може да бъде проверено. Д-р Ангелова е била управител на въпросната фирма преди да спечели конкурса за изпълнителен директор на държавното дружество. След това е напуснала всички ръководни органи на частната фирма. И е останала само като съдружник в това дружество. Тази фирма обаче никога не е извършвала медицинска и лечебна дейност и не е била регистрирана по Закона за лечебната заведения. През цялото това време и до днес дружеството извършва дейности по европейски проекти за създаване на нови професии в ЕС. Тук въпросът е съвсем друг. Просто като кажеш, че един човек е черен, той трябва да е черен във всичко.

В какво състояние заварихте болницата в началото на 2009 година?

Адв. Овчаров: Тогава нямаше предаване на документация от старото на новото ръководство. Бившата директорка се покри. Д-р Ангелова беше представена на екипа на болницата от експерт на МЗ. Оказа се, че в болницата няма документи за собственост. Кабинетът на директора беше приет със специално създадена комисия, която описа документите, намиращи се в него. През 2009-та и 2010 година ние издирвахме документ по документ. Вадихме наново и всички документи за собственост. През 2008-ма излезе решение на Върховния съд, с което се потвърди, че всички имоти в "Овча купел" и тези в "Горна баня са собственост на болницата. Тогава спорът беше със Столична община и ние го спечелихме. Това беше решение на касационна инстанция - последната, която не подлежи на обжалване.

Кога е започнал този съдебен спор между Столична община и Министерство на здравеопазването?

Адв. Овчаров: През 2001 година. Историята е много дълга. Спорът е чисто юридически. Едните дела приключват 2008 година - тогава исковете на общината са обявени за неоснователни от Върховния съд. А през 2010-та - на ВАС. Като последна инстанция Върховният административен съд взе решение в полза на болницата, с което на СО-Район „Овча купел” беше отказано вписване в кадастралния регистър като собственик на имотите. Фактически ние стопанисваме реално имотите от края на 2010 година. От началото на 2011-та започнахме да подготвяме документи с предложения към Министерство на здравеопазването и какво може да се направи с тези имоти.

Колко доклада за тези имоти сте внесли в Министерството за всичките тези години?

Д-р Ангелова: От 2011-та за всеки министър по един, без тези от временните правителства. Малшанс, че управлявам болницата в период, в който нашето министерство си смени многократно ръководството. Д-р Петър Москов е осмият министър, при когото работя.

Значи осем доклада?

Д-р Ангелова: Повече са. При министър Константинов внесохме и анализ на състоянието към тогавашния момент на всеки от имотите - какво точно представлява всеки от тях и какво предлагаме да бъде направено с него.

Какво предложихте за имотите в "Горна баня"?

Д-р Ангелова: Предложихме да бъде направено публично-частно партньорство (ПЧП). Но установихме, че Законът за публично-частното партньорство, който чакахме с такъв интерес до 2013 година, няма да проработи. Тогава тръгнахме да търсим друг вариант. Срещахме се два пъти с г-жа Фандъкова още през 2012-та, после отидохме при тогавашния министър по европейските проекти Томислав Дончев. С целия му екип търсихме начини, по които да намерим средства за реставрация на двете бани - в "Овча купел" и в "Горна баня". Искахме да ги пуснем в действие. Оказа се, че пари за възстановяване на тези бани по европейски програми няма начин да бъдат осигурени.

Защо?

Адв. Овчаров: Защото в програмния период 2007-2013 г. няма възможност изцяло или с малко съфинансиране от наша страна да бъде извършена рехабилитацията на двете сгради. Изпратиха ни в Министерството на културата, защото двете бани са паметници на културата. Пуснахме официално запитване и дотам. Отговориха ни, че не могат да прехвърлят евросредства, отпуснати за тяхното министерство за проекти, които са към друго министерство.

Д-р Ангелова: А Министерство на здравеопазването изобщо не беше предвидило средства за това направление.

Адв. Овчаров: Когато са определяли направленията и програмите на Министерство на здравеопазването, не са били предвидени средства за възстановяване на сградите на балнеолечебниците. Всичко е било насочвано, съвсем разбираемо, за онкологията, сърдечно-съдовите болести, детските заболявания... Балнеолечебниците остават встрани. Имаме становище от 2011 година на наш консултант, Стефан Кацаров, бивш служител на Министерство на финансите, според което ние не можем да се включим в нито една оперативна програма на Европейския съюз. След това потърсихме помощ от Министерство на финансите, за да проверим възможността за публично-частно партньорство. И там ударихме на камък. Обясниха ни, че така, както е написан законът, ние нямаме възможност да направим ПЧП, за да реставрираме тези сгради. Въпреки всичките ни усилия, не можахме да намерим път за пари по европейски програми.

Наистина ли по нито една програма няма възможност?

Адв. Овчаров: Ръководството на болницата преди нас е кандидатствало по програма "Красива България", за да се погрижи за фасадите на баните. Когато ние дойдохме, тази програма вече беше закрита. Когато отново я пуснаха, вече грантовото финансиране не беше 100%, а беше 50:50. Ние не можем да си позволим да поемем половината разходи на ремонт, който би струвал около 10 милиона лева. Министерство на здравеопазването също не може.

Излиза, че няма никакъв шанс за тези бани?

Адв. Овчаров: Изводът, до който стигнахме след толкова консултации беше, че единственият шанс е да се намери инвеститор. Проблемът тук обаче е, че не е въпросът само да се намери такъв инвеститор, който да ремонтира, ами и да може той да си възвърне инвестицията с условието, че собствеността бъде запазена на държавата, а предметът на дейност не се променя. Това, което бихме искали да направим, е по реда на Закона за концесиите - да направим строителна концесия. Така ще запазим предметът на дейност на баните, а концесионерът ще сключи дългогодишен договор (25-35 години), с който ще може да си възвърне инвестицията, направена за ремонт на баните. Само при това положение би имало интерес от страна на инвеститори. До това заключение стигнахме с всички консултанти през годините.

Интервю на Камелия Александрова